— Мейсън? Кой, по дяволите, е Мейсън?
Започнах да примигвам при дерящия звук на гласа му.
— Ами… Ами… Мейс е бивш клиент… — Изражението в очите му беше плашещо, напълно изпразнено от чувство или емоция. И после бавно се разшириха. — Приятел — поправих се веднага.
Напред-назад.
— Не мога да повярвам! Някакъв боклук напада приятелката ми — завъртане и пак напред, — вкарва я в болница, а аз не знам абсолютно нищо за това! Исусе, Миа! Това е толкова грешно!
Вероятно нямаше да ми помогне много, ако сега му кажех, че до вчера не бяхме определили статута си като двойка. Даже можеше да направя нещата много по-зле, по-зле от куршум в главата. Той застина, затвори очи. Мускулите на челюстта му трепереха от усилието да стиска зъби.
— Не знам какво да направя — каза.
Скочих, хванах го за ръцете, притиснах ги между двама ни и го галих, докато напрежението започна да се оттича и мускулите му леко да се отпускат.
— Бебо, няма какво повече да се направи.
Той захапа долната си устна силно, притесних се, че ще я разкъса и всеки миг ще шурне кръв.
— Миа, толкова съм ядосан! — Гласът му беше суров, натежал от ужасна болка. — Трябва да направя нещо. — Отвори очи и потърси моите.
— Не, това, което трябва да направиш, е да се погрижиш за мен и да ми помогнеш. Това можеш да направиш. Всичко там е приключило.
И наистина беше. През последния час минах през всяка една подробност от това, което се случи, през всичко, което доведе до нападението на Арън и последствията от инцидента. През цялото това време Уес седя до мен, държа ръката ми, слуша мълчаливо, докато пресъздавах кошмарното изживяване, галеше ме, бършеше сълзите ми. Просто слушаше, без да реагира. До… малко след това. Когато му казах в доста приемлив вариант това, което ми причини онази вечер, и как преди това ме бе пипал, докато спях… е, тогава започна да крачи, с което дойдоха псувните и заканите. След това дойде гневът. Уес поклати глава и заскуба косата си за милионен път.
— Не, това не е краят. В стомаха ми има огромна дупка. Любима, единственото, което може да поправи нещата, е да съсипя тоя ебалник. Не разбираш ли? — Очите му горяха, ръцете трепереха. — Той е наранил жената, която обичам. Която обичам толкова много. Той трябва да изпита тази болка върху себе си.
— Както казах, той вече я изпита. Трябва да ходи на психиатър, да посещава клуба на анонимните алкохолици и още други неща. Бебо, ако новината стигне до медиите, това ще има лоши последици за много хора, не само за Арън. И за стотици, може би хиляди в други страни. Уорън, баща му, ще трябва да оттегли проекта си. Инвеститорите му никога няма да подкрепят мъж, чийто син е изнасилвач и алкохолик. Моля те, опитай се да го разбереш.
И пак напред-назад. От начина, по който раменете му се отпуснаха, знаех, че разбира и се чувства безсилен. Вече бяхме покрили тази тема и му казах за проекта на Уорън, за работата, която вършеше, за приноса му, за съдействието на инвеститорите и как всичко това можеше да бъде съсипано, ако се разчуеше за сина му. Добрите старчета от клуба щяха да го разпънат на кръст и да си изтеглят парите. Уестън знаеше това. Уестън се съгласи с условията ми, защото самият той би изтеглил парите си при такива обстоятелства, ако това се бе случило в семейството на някого от тях.
— Уес, не забравяй, че това ще рикошира — опитах се деликатно да вкарам и доста тежкия аспект на естеството на работата ми и как светът щеше да погледне на мен. Очите му се присвиха и се облегна на стола срещу мен.
— Кое да рикошира? Върху кого?
— Върху теб, Алек, Мейсън, Тони, Хектор, семейство Д’Амико. Прекалено много риск за толкова много хора, ако искам съдебно наказание за това, което направи Арън.
— Тук вече ме изгуби. Кои са всички тези хора?
И тук вече лайното наистина цопна върху вентилатора. Положението стана супер сериозно. От онова сериозно, което или правеше една двойка по-силна, или ги разделяше завинаги. Нямах избор.
— Уес, знаеш, че съм ескорт. За хората, това означава, че съм добре платена проститутка и в някои случаи това твърдение не е съвсем далеч от истината. — Той издиша бавно. — Освен това означава, че хората, които могат да си позволят да ме наемат, са значителни фигури и сами са извоювали позицията си.
— Не те разбирам. Обясни ми — говореше по начин, който ми се стори доста жесток и непоклатим.
Искаше да започнем тази тема? Добре. Щом иска. Свих рамене.
— Сам си го просиш. — Увих палеца си около показалеца на другата си ръка и започнах: — Освен Уорън, който осигурява помощ за хората в бедните страни от третия свят, клиенти преди него ми бяха семейство Д’Амико. Участвах в кампанията им за бански костюми „Красотата идва под всякакви форми“. Новината, че са наели ескорт за кампанията си, може да съсипе всичко, което са градили.