— Той кара ли тези мотори?
Тя се усмихна широко.
— Падаш си по мотори, а?
— И така може да се каже. — Трябваше насила да изричам думите, защото все още не можех да откъсна поглед от красотата, която човешката ръка бе създала.
— Може да те изкара да те повози.
Това прикова вниманието ми.
— Да ме повози? — Тя кимна, а усмивката й беше толкова красива. Хедър можеше да бъде рекламно лице на продукт, който се продава в целия свят. — Шегуваш се, нали? Аз не се возя, захарчето ми. Аз карам.
Хедър ми даде петнадесет минути да се освежа, преди да ме вземе и да ме заведе долу при Антон. Метнах се под душа да отмия мръсотията от деня и пътуването и след това забелязах тоалета, който бе избрала и оставила на леглото ми. И „тоалет“ е много силно казано. Това, което бе сложено на леглото, беше някаква лента плат, чифт силно изрязани къси гащи и обувки, които се състояха от ужасно висок ток и каишки, кръстосващи се до коляното. Обух късите гащи и се погледнах в огледалото. Половината ми задник беше навън и всеки, който не бе сляп, можеше да го огледа. Мамка му! Погледнах се отпред. Бяха толкова къси, че дори плиткият джоб се подаваше отдолу. Горната част беше сладка. Беше нещо като блуза с две вързани панделки на всяко рамо. Затворих очи и преброих до десет, след което си изнесох една подготвителна реч.
Можеш да го направиш, Миа. Преди месец се разхождаше по бикини с Тай и останалите модели от фотосесията за бански. А това тук? Реално е повече от бански. Освен това не са те наели заради силните ти морални устои и прилично поведение. Тук си, за да изглеждаш секси и да бъдеш главен обект на нечия любов в едно рок видео. Oп, грешка! Хип-хоп видео.
Стон на недоволство се откъсна от устните ми. Прибрах косата си на опашка. Имах чувството, че или е сто градуса, или съм вдигнала температура, близка до тази на топене. Започнах да дишам бавно през носа и да издишвам през устата. После излязох от стаята.
Хедър ме чакаше, но говореше по телефона. Огледа ме от пръстите на краката до косата и когато стигна до нея, неприятна гримаса на недоволство загрози лицето й. Без да откъсва телефона от ухото си, се приближи до мен, дръпна ластика за коса и къдриците ми се изсипаха по раменете и гърба.
— Така е по-добре — прошепна и започна да гласи косата ми, да я разрошва и какво ли още не. После щракна с пръсти и тръгна към вратата.
— Дали само ми се струва, или наистина ми щракна с пръсти?
От лекия, почти приятелски разговор, който проведохме в колата, не бе останало нищо. Всичко се бе надробило на парчета и нямаше и следа от него. Хедър поне имаше приличието да каже едно извинявай само с устни, но продължи да говори по телефона:
— Да, Антон, взех я — в думите й имаше раздразнение, сякаш бях предмет, който някой бе метнал във въздуха към нея, и тя ме бе уловила, преди да падна. — Ще се видим направим в залата за танци. Да, пет минути.
Затвори телефона и се обърна към мен:
— Миа, извинявай. Просто този човек ме върти и усуква като въже, и ме изнервя до краен предел. Не исках да бъда така груба с теб. Очевидно останалите танцьори не ставали за нищо и не можели да се помръднат дори ако някой им изсипе кошер пчели в гащите.
Опитах се да се засмея с нея, но се провалих. Ужас и паника рикошираха от едно ребро в друго и се настаниха в стомаха ми. Със сигурност Антон нямаше да е доволен, когато разбере, че не мога да танцувам. Поне бях спокойна, че не може да си поиска парите обратно. Беше платил таксата, независимо от това дали мога да танцувам, или не. Такива умения не влизаха в портфолиото ми и никога не бях казвала, че мога да танцувам.
Асансьорът се отвори и се озовахме директно в огромна зала, опасана от край до край, от тавана до пода със стъклени стени. Нямаше нормално осветление. Блещукаха черни светлинки и лъчите на прожекторите падаха върху няколко фигури. Един мъж в тениска и анцуг пляскаше в ритъм и крещеше някакви числа към танцьорите. Предполагам цифрите трябваше да им подскажат как да движат ръцете и краката си, но не можех да бъда сигурна.
Хедър ме заведе до единия ъгъл и зачакахме. Това беше първият миг, в който видях Антон Сантяго. Огледах мокрото му мускулесто тяло и устата ми пресъхна. Стаята около мен сякаш пулсираше като ударите на сърце, докато той бавно се приближаваше към нас. Всеки акорд на музиката допълнително акцентираше върху движенията на раменете му — с всяка крачка едното плавно се изтегляше напред, после другото, а бедрата му се извиваха ритмично. Тялото му бе покрито с бляскави капки пот — от пулсиращата кост под шията му до изваяните коремни мускули под дяволски красивата му мургава кожа. Не само че беше добре сложен. Беше перфектно сложен и тялото му пищеше: Прегърни ме, докосни ме, покрий ме с голото си тяло.