Влязохме в открита кухня с бели шкафове по цялата стена. Дръжките им бяха от черно ковано желязо и всяка бе ръчно изработена. Различен модел и форма. Пред шкафовете и кухненските уреди се простираше неприлично голям плот от черен гранит с десет високи стола, подредени под конец. Издърпах един и седнах, като придърпах миниатюрните къси гащи, сякаш си въобразявах, че изобщо мога да покрия нещо с парчето плат, но поне се надявах задникът ми да не виси съвсем гол и да не се излива от стола, което, честно казано, е доста неприятна гледка.
— Обичаш ли нар? — попита Хедър и извади две кристални чаши за мартини.
— Много — кимнах. Тя извади бутилка водка Grey Goose, сок и метален шейкър. — Какво е планирал Антон за мен? — попитах, докато тя пускаше кубчета лед в шейкъра и наливаше водка, като добави съвсем мъничко сок от нар.
Хедър се усмихна.
— Искаш да кажеш освен това, че планира да те чука — прозвуча повече като обвинение, отколкото като въпрос.
Лицето ми застина, думите отказваха да излязат от устата. Не можех да повярвам на наглостта в репликата й.
— Не се прави на светица. Видях ви как се чукате с очи в студиото долу. Обзалагам се, че още преди вечеря ще си легнала под него. — Тя побутна към мен пълната догоре с бургундскочервена напитка чаша. — На екс — каза и обърна питието си. Аз направих същото просто защото ми беше нужна смелост да я сложа на мястото й.
— Нямаш особено високо мнение за мен, нали? — Думите ми излязоха отровни като ухапване от гърмяща змия. Веждите й се събраха учудено.
— Не чукаш ли всички свои клиенти? Та ти си ескорт. — Последната дума беше заредена с особено много омраза.
Блъснах чашата в плота, червеникавата течност се разля.
— Чукам когото пожелая, когато пожелая. Чукането не е част от договора ми. Аз съм ескорт, а не курва — издишах гневно и продължих: — Предлагам компания или задоволявам някакво изискване на клиента си, но това не включва секс с клиентите.
Тонът ми беше груб, раздразнен и възмутен, макар реално да бях спала с някои от клиентите си, но далеч не с всички.
Аз казвам с кого, аз казвам кога. Точка по въпроса.
Мислите за мъжа, който се опита да ми диктува кога и как, и то по възможно най-бруталния физически начин, бавно си запробиваха път в подсъзнанието ми. Ако имаше начин, бих смазала с парен чук наслоените спомени и усещания, бих ги затворила в някой мрачен килер за вечни времена, бих ги заключила и изхвърлила ключа.
Не, ти няма да ме контролираш!
Желанието за мъст се закатери по гърдите ми и към гърлото, подпали остатъците от страха, който така и не си отиде след случката с Арън.
— Сега разбирам защо нямаш приятели. Ти си винаги ядосана, съдиш хората и си отвратително груба.
Хедър направи няколко крачки назад, докато гърбът и се удари в огромния стоманен хладилник, който се разлюля зад нея. Ако не бях обърнала внимание, нямаше да разпозная приглушения блясък в сините й очи. Тя прочисти гърло, вдигна елегантната си ръка пред гърдите и каза:
— Съжалявам, Миа. Беше много грубо от моя страна.
— Да, отвратително грубо! — Устата ме заболя, толкова силно стисках зъби. Изпих остатъка от питието си с надеждата огнената напитка да изгори киселината, която пълнеше отворилата се в стомаха ми яма. Тя облиза устни, а очите й се местеха неловко ту в една, ту в друга посока.
— Отново се извинявам. Не те наех да спиш с него. Има много, които пълнят леглото му. Ти ще бъдеш основният женски образ във видеото му. Жената, която иска, но не може да има. Прелъстителка, която не може да притежава.
Прелъстителка. Само това не бях играла досега. Звучеше толкова нелепо, особено в контекста на току-що разменените реплики! Отметнах глава назад и се разсмях с пълно гърло. Не смях, а грухтене. Грозно и неженствено.
И това нещо, което излизаше от мен, бързо ескалира в шумен истеричен смях. Веждите на Хедър бавно се вдигнаха нагоре.
— Хм… добре… е, толкова мартини ти стига! — смигна тя и някак успя да разведри атмосферата.
Облегнах лакът на плота и подпрях брадичка в дланта си.
— Днес беше странен ден. Какво говоря, целият минал месец беше пълна лудост. А това просто е черешката на върха на тортата, замесена от лудост, която наричам „този мой живот“.
Поклатих глава и прокарах пръсти през косата си. Беше станала доста дълга. Може би щях да имам възможност да откъсна малко време от Латино Лав-а и да ида да се подстрижа.
Въпреки заканата й да не ми дава повече да пия, Хедър ни направи по още едно мартини.
— Мир? Какво ще кажеш? Не искам да ме мразиш и наистина не бях разбрала правилно каква точно е професията ти.