Сините й очи изглеждаха обли и огромни върху красивото лице. Невинни дори. Подадох ръка. Тя я погледна и някак уморено и съвсем бавно я пое и я стисна между дланите си.
— Мир — усмихнах се. Тя отговори на усмивката ми с усмивка.
— Две дами, които се държат за ръцете и с по чаша алкохол пред тях? Това е гледка, която може да притесни всеки мъж. Какво заговорничите вие двечките? — Антон влезе, облечен в широки ленени панталони, толкова плитки, че едва прикриваха пакета му. Беше облякъл и официална риза c цвят на мента, която бе оставил разкопчана. Изваяните му коремни мускули бяха на показ. Разбира се. Ноктите на краката му се подаваха изпод ръба на панталоните. Човекът имаше добър педикюрист. Мамка му, дори пръстите на краката му изглеждаха съблазнителни. А това говореше много за побъркващо красивия мъжки екземпляр, застанал пред мен. Гледах как се движи с грацията на пума, въпреки тежките мускули. Антон не беше нисък, но не беше и много висок. Предполагам около метър и осемдесет, което напълно ме устройваше, но обикновено харесвах по-високи мъже като Уес и Алек.
Уес и Алек. При мисълта за тях две съвсем различни емоции заляха тялото и съзнанието ми. Единият ми носеше усещането за вечни усложнения и за възможно бъдеще заедно, а другият — усещането за вечно желание.
Антон се приближи до Хедър и уви ръка около рамото й.
— Е, Ейч? Значи тази Lucita ще бъде любовта, която не мога да имам във видеото? — Той стисна ръката й над лакътя и я притегли в приятелска прегръдка, но очите му не се откъсваха от мен. Тя кимна безмълвно и завъртя очи. Той вдигна другата си ръка към лицето си и прокара палец по долната устна, докато продължаваше да ме преценява. Сякаш пръстите му обхождаха кожата ми, а реално само погледът му ме галеше. Сантиметър по сантиметър. Няма да лъжа — едва не загуках. Пуерториканският му акцент, начинът по който думите се изтъркулваха от устата му, видът му, движенията му… тази комбинация от чувственост ми причиняваше нещо. Нещо, което не исках да изпивам след това, което се случи с Арън през юни. Въпреки това този Латино Лав-а вероятно имаше супер силни и заредени до предел феромони, защото ги усетих като удар директно между краката си. Всеки един от тях.
— Ти си дяволски красиво момиче — вдигна брадичка към мен. — Можеш ли да се движиш?
— За… какви движения става дума? — попитах. Той се отдалечи от Хедър, изпълнявайки серия движения на пръсти и пети, след което направи няколко бързи завъртания в кръг и се плъзна към мен, като удари едната си длан в дланта на другата си изпъната ръка, нещо като странно пляскане. И всичко това придружено от завъртане на таза и рязко излъчване на гърдите. Антон спря на милиметър разстояние от лицето ми. Миришеше на сапун и кокос. Ароматът му ми напомни за слънчевите брегове на Хавай. Исках сега да лежа там. И по възможност под тялото на този сексбог.
— Движения, muñeca- прошепна. Усещах топлината на дъха му върху лицето си като малки нежни пориви, които възбуждаха и си играеха с всяко нервно окончание в тялото ми, и разбуждаха страст и желание, две неща, които в продължение на месец бяха изпаднали в летаргичен сън. Наведох се към него, опрях буза в неговата, за да прошепна в ухото му:
— Какво означава muñeca? — Думите ми бяха меки, като милувка по бузата му.
— Кукла — гласът му бе дрезгав, сякаш бе изял лъжица с пясък.
— A Lucita? — Устните ми почти докосваха бузата му, усетих леко наболата му брада. Той простена и сложи ръка на ханша ми. Едва ме докосваше, сякаш ме галеше с перо, но съзнанието ми изобщо не регистрира допира.
— Малка светлинна.
Малка светлинна? Изтеглих се назад и разчупих обвилото ни като плащ сексуално напрежение от близостта помежду ни. Не успях да сдържа и смеха, който се изплъзна между устните ми.
— Защо?
С възможно най-лекия допир на връхчетата на пръстите той погали рамото ми и после ги плъзна по чувствителната кожа на ръката ми. Настръхнах. Една противна кокалеста ръка с остри нокти се плъзна от мястото, където стискаше китката ми, нагоре към гърдите и до сърцето, където се усука и стисна. Мрак забули зрението ми. Изведнъж чух ударите на сърцето си. Силни, забързани. Кожата ми бе обтегната, всеки нерв в тялото ми пищеше от желание да избягам… да се скрия, да бягам.
— Готова ли си да те натъпча? — ръмжи. Дъхът му удря лицето ми, пръска ме със слюнка.
Тялото ми е облегнато върху коравата бетонна стена на библиотеката. Противният звук, когато разкопчава колана на панталона си и сваля ципа. Звучи като църковна камбана, която известява собствената ми смърт. Пищя с все сила, но той се навежда толкова бързо и захапва звука от устните ми, и блъска главата ми в бетона. Болката минава пред очите ми като милиарди звезди в небето над пустинята.