— Не!
— Не! — изпищях и избутах назад коравото тяло, застанало прекалено близо до мен, подскочих и се ударих в дивана.
Диван? Моля?
Заклатих силно глава, за да изляза от паяжината на спомените.
Мамка му! Какво. По. Дяволите. Беше. Това?
Два чифта изумени очи ме гледаха, докато идвах на себе си.
— Миа — възкликна Хедър с ръка пред устата.
— Lucita, Аз…perdòname. Съжалявам. Нараних ли те? Обидих ли те? — Гласът на Антон бе натежал от нещо, което можех да определя само като уплаха.
Мамка му! По дяволите! Това не вървеше на добре. Какво, за бога, предизвика този спомен? Поклатих глава.
— Не, не, аз съжалявам. Простете ми. Предполагам, че съм просто уморена от пътя и не съм яла, а изпих мартинито за нула време. Да, сигурна съм, че е това.
Да, това трябва да е.
Устните на Антон се свиха в черта.
— Да вървим да те нахраним. Няма да позволя да остане незадоволено дори едно желание на хората от екипа ми. Хайде, Ейч, да отидем в любимото ни.
Той ми подаде ръка, аз сложих длан в неговата. Познатото вълнение беше все още там, но сега бе примесено с притеснение. Само от едно хващане за ръката?
Какво. За. Бога? Мамка му! Това не си ти, Миа!
Трябваше да разбера какво става с мен, и то много бързо. Но как?
Без никаква идея какво да правя със себе си, тръгнах след Антон и Хедър. Съзнанието ми бе замъглено и объркано, а страхът ме гонеше по петите.
Вечерята беше превъзходна. Ньоки ала Горгонзола. Така го наричаха в „Ил Габиано“ — луксозния ресторант, където ни заведе Антон. Бях твърде неподходящо облечена за случая, но Хедър и Антон също не бяха спазили дрескода. Част от охраната му беше постоянно край нас.
Влязохме, сякаш бяхме кралски особи. Управителят на ресторанта ни забеляза и тръгна към нас, сякаш ходеше бос по жарава. Без да се налага да чакаме, ни настани на красива маса в ъгъла с прелестна гледка към Атлантическия океан. Антон поръча няколко предястия. Говореше с ослепително бяла усмивка и изисканост. Зелените му очи с леки примеси на кафеникаво вземаха ума на всяка жена в радиус двадесет метра и привличаха вниманието на мъжката част от клиентите.
С Хедър си поръчахме антипасти, а аз, в стремежа си да се натъпча с нечувано количество калории, си поръчах най-любимите ми за всички времена ньоки в сметанов сос. Беше дяволски декадентско и точно това ми трябваше сега — пухкава като възглавничка забрава. Истински рай за вкусовите ми рецептори. Антон си поръча паста със скариди. Хранеше се толкова бързо! Сякаш храната му щеше да скочи от чинията и да се върне в океана. Когато го попитах защо се храни толкова бързо, лицето му помръкна, избърса устата си и погледна към водата. Хедър веднага смени темата на разговора. Очевидно тя знаеше нещо за него, което аз със сигурност не знаех. Погледнах я и тя поклати мълчаливо глава. Разговорът се завъртя около видеото и какъв беше планът за заснемането му.
Точно сега беше времето да пусна атомната бомба в средата на масата и да кажа, че не нямам абсолютно никакви умения в областта на танците. Нула.
— Никак? Нищо? — попита Антон със събрани вежди. Поклатих лава и захапах устна. Той вдигна ръка, прокара я по наболата си брада и пое дълбоко дъх. — Ще трябва да направим нещо по въпроса. Ти… — размаха ръка във въздуха сякаш рисуваше формите ми. — Ти си perfecto… перфектна за прелъстителка. Ейч, идеален избор. Трябва да разрешим този малък проблем. — Потърка ръце и зениците му се разшириха. — И ти ли си мислиш за същото? — обърна се към Хедър.
Устата й се изви леко нагоре, потупа устните си с показалец и сви рамене.
— Ако е на разположение. Танцовата школа в Сан Франциско току-що приключи и онзи изрод, който преследваше всичките й приятели, най-сетне изчезна. — Размърда се в стола си. — Може би, ако я вземем като хореограф, ще успее да се справи и с проблемите, които имаме с другите танцьори. Ще й се обадя да видя дали би проявила интерес да ти спаси задника. Знаеш, че струва доста.
Антон се засмя.
— Има ли нещо, което да не струва много, Ейч? Искам я. Писна ми да се занимавам с тоя ебалник, а и работата й напоследък е страхотна. Най-добрата. И умее да работи с латино ритмите. Тя най-добре знае как да пречупи гледната точка по най-правилен начин. Искам всички очи да са върху Миа. Искам да им текат лигите, докато я гледат. Всеки мъж ще я желае и никой няма да я има.