Той се усмихна съблазнително, мушна една скарида в устата си и пусна опашката в чинията. Цялото му лице грееше от вълнение и ентусиазъм от тази нова идея.
— И коя е тази хореографка? — попитах.
Хедър отпи от бялото си вино и избърса уста.
— Изключително добра танцьорка на модерен балет, която през последните две години беше на сцена с Танцовата трупа на Сан Франциско и нямахме възможност да я отмъкнем да работи за нас. — Тя вдигна чашата си с вино и насочи пръст към Антон. — Когато гледахме последното й шоу миналата година, той се влюби и в тялото й, и в начина, по който танцува.
Тази информация ме изненада.
— Падаш си по театрални продукции? — попитах нетактично.
— Да, Lucita. Това е нещо, на което напълно принадлежа и само то събужда музата ми. Обичам да гледам как другите танцуват и пеят класически неща, обичам и новаторски постановки.
— Както и да е — прекъсна го Хедър. — Разбрахме, че преподава танци само за Театъра на Сан Франциско. Знаеш, че няма да напусне Сан Франциско за Маями, нали? — Последното изречение беше отправно към него.
Антон се намръщи.
— Да, искала да бъде там, където са сестрите й. Но ако й предложим достатъчно пари и го направим много бързо, може и да се навие да дойде тук, докато Миа е с нас и снимаме. И така наистина ще добавим онзи елемент, който ще качи видеото на по-високо ниво.
Хедър скочи от масата.
— Ще се обадя още сега — погледна часовника си. — Там са с три часа назад, така че сме окей с времето. — И без повече коментари напусна масата и излезе на терасата на заведението.
Отпих от виното си и се загледах към океана. Хладният бриз се носеше леко край нас, но отоплителните лампи ни сгряваха.
— Тази твоя асистентка върши страхотна работа.
Антон се усмихна.
— Така е. Затова и работи за мен.
— Мога ли да бъда откровена? — попитах, стиснах устни и зачаках. Той се облегна назад, метна глезена си върху коляното на другия крак и разпери ръце.
— Разбира се.
— Защо си така груб с нея? И дори не се притесняваш че един ден може да те напусне?
Наистина не разбирах как може да работиш за човек, който се държи, сякаш лайното му не мирише като на другите хора. И през половината от времето си Антон го даваше плавно и лежерно, напълно безгрижно. Сякаш в него имаше две съвсем различни личности.
— Какво те кара да мислиш така? — присви очи, а аз свих рамене.
— Не знам. Може би начинът, по който й лаеш по телефона? Вървиш пред нея, сякаш ти е пионка, и й подхвърляш разни хора, с които да се разправя, а ти се обръщаш и си заминаваш.
— Ценя мнението на Хедър повече от това на всеки друг — лицето му се смръщи. — Тя е единственият човек, когото ценя… изобщо. В целия си живот. И й имам пълно доверие.
— Можеше да успееш да ме заблудиш.
Антон грабна чашата с шира и изпи остатъка.
— Споменала ли е, че иска да ме напуска? — Тонът му ми подсказваше, че мисълта да остане без Хедър никак не е приятна.
— Не, не. Нищо подобно! Но определено ми се струва, че иска повече.
— Повече? — въпросът увисна тежко във въздуха. — Искаш да кажеш нещо като връзка?
Поклатих глава. Този мъж наистина ли страдаше от такава огромна доза нарцисизъм? И докато оглеждах тялото и лицето му, пред което биха плакали самите ангели, разбрах, че той има пълното право. В известен смисъл.
— Не, не знам за такова нещо. Имах предвид работата й. Спомена, че иска да е мениджър. А в момента ти нямаш мениджър.
Антон вдигна ръка и палецът му мина по ужасно съблазнителната устна.
— Не, нямам. Обикновено мятам всичко на Ейч и тя оправя нещата.
Интересно.
— Значи, тя реално ти е мениджър, само че без предимствата, които идват с тази титла? Кофти за нея.
Заиграх се с косата си и обърнах стола към океана, за да му дам малко повече лично пространство.
Океанът беше неописуемо красив. Силна болка удари сърцето ми, когато осъзнах колко много ми липсва у дома.
У дома. Мамка му! Току-що си отговорих на въпроса, над който мислех от няколко месеца.
У дома беше Калифорния.
ГЛАВА ТРИ
Слънцето се промушваше през пердетата и величествената му светлина ме ослепяваше. Трети ден и най-накрая ми се стори, че съм успяла да наваксам със съня.
Предишния ден беше пълна лудница — запознавах се с козметици, гримьори, фризьори, с екипа. Днес трябваше да се видим с хореографката. Щеше да кацне тази сутрин и искаше незабавно да се види с целия екип директно в танцовото студио. Надявах се да не е от онези жени, които ти сритват задника като на военно обучение.