Величка Настрадинова
Момиче от сняг
Направиха си бабата и дядото момиче от сняг и казаха:
— Колко е хубава нашата Снежанка!
И оттогава снежното момиче оживя.
И я забыл — твой голос нежны,
Твои небесные черты …
Аз ще ви науча всички подред! — се закани Марта Матева. — Няма да позволя издевателства над моята крехка личност! Аз певица ли съм или изповедник? Всеки идва и се жалва. Възлюбеният рицар на щерка ми си навяхнал глезена и не можел да я заведе на танци, а син ми все не успява да срещне подходящата принцеса, за да се влюби в нея. Матьо, моля ти се, въведи ред най-после, защо си глава на семейство? Тук ми отнемат времето с празни разговори. Крадат ми минутите, коими е отброила съдбата, за да ги използувам за нещо по-добро…
— И за какво смяташ да си използуваш минутите? — прояви интерес писателят Матев.
— За нещо по-добро.
— Например?
— Че защо да не се влюбя аз самата? Не си криви физиономията! Аз може да съм стар човек, но съм млада жена и…
— Никой не твърди обратното — опита се да я спре Матев. — В кого смяташ да се влюбиш? Не приемай въпроса ми като проява на ревност.
— В Римски-Корсаков — тържествено обяви Марта.
Семейство Матеви бе свикнало и на по-драстични изказвания, дори ги предизвикваше, за да се наслаждава на Мартините „невероятности“, както се изразяваше синьт й Борис. Той в никакъв случай не би допуснал тая интересна тема да заглъхне:
— Майко, а защо не в Берлиоз или Доницети, а точно в Римски-Корсаков?
— Той не само че е гениален, ами е бил и добър човек, и симпатичен, и морски офицер.
— Това, последното, ли е най-голямото му преимущество? — попита Матев.
— Така излиза — каза Марта. — Нали риторите са поставяли най-силния си аргумент накрая? Само че не е така. И престанете да ме подвеждате с разни въпроси. Аз желая в тая къща да има ред и спокойствие. За тая цел ти, Матьо, ще заведеш Мария на танци…
— Аз? На танци? — възпротиви се Матев.
— Ти, ти! И бъди благодарен, защото ти се пада по-леката задача.
— А коя е по-тежката?
— Моята. Ние с Борис ще трябва да присъствуваме на откриването на Световното изложение.
— И там ли ще пееш? — не скри разочарованието си Борис.
— Слава богу, не. Но без мен как ще го открият? И няма да бъде безинтересно. Моята любезна приятелка Нели, тоест професор Жлебинска, ще демонстрира най-новото си постижение, а уважаемият й съпруг ми е обещал изненада.
— Каква ли изненада може да измисли един толкова важен и сериозен мъж? — с недоверие и дори с известна доза презрение измърмори Борис.
— Който иде, ще види — загадъчно съобщи Марта. — А тези лекомислени особи нека вървят да танцуват.
„Лекомислените“ тръгнаха към залата за танци, а Марта и Борис се появиха сред официалните лица при откриването на Световното изложение.
Борис започна да скучае още при произнасянето на речите, а Марта не си направи труда да слуша и прикрита от листата на висящите растения, с които бе декориран входът, пред който ставаше откриването, проведе кратък поверителен разговор с важния съпруг на професор Жлебинска. След като официалните гости бяха поканени да влязат, за да разглеждат, тя намери за уместно да помоли сина си да й улови една от веселите хвърчащи играчки, които ято хеликоптери ръсеха над площада. Борис се постара да й улови не пате или ластовичка, а крилат гущер; това го позабави за голямо нейно задоволство.
Марта, хванала с една ръка гущера и чантата си, с другата — сина си, заглеждаше се в таваните и като че се стараеше да изостане от групата на официалните лица и да се „изгуби“. Както винаги тя сполучи в намеренията си. Двамата представители на семейство Матеви се озоваха в някакъв дълъг коридор, който неочаквано, свърши пред арката, под която щяха да минават всички посетители на изложението — арка, наподобяваща по-скоро огромен тунел, налепен с хиляди разноцветни светулки.
След като видя пет-шест от павилионите, Марта заяви, че се е уморила, настани се в едно приятно кафене и изпрати Борис да гледа по-нататък сам. Но го помоли да не се бави повече от осемдесет минути, защото си имала идеи за осъществяване.
Но се наложи Марта да осъществява идеите си друг път: Борис се върна чак след сто петдесет и две минути и дори не благоволи да се извини, а отдалеч започна:
— Майко, ако знаеш каква гледка изпусна!
— Виждала съм всякакви гледки — невъзмутимо каза Марта.
— Чак такова представление — едва ли. Можеш ли да си представиш…
— Да си представя представление? Я, моля ти се, успокой се и дай да си ходим, че някой тук може да ме вземе за восъчен манекен…