— Няма да те вземе. Освен това ти си майка и си длъжна да ме изслушваш понякога.
— Хайде сега пък — и да те слушам! Аз ако взема да изслушвам всички млади нахалници! Нейсе. За теб като за роднина ще направя изключение. Казвай къде беше.
— На конкурса за красавици.
— Е, и не намери ли между тях „мома спроти тебе“?
— Не.
— Много си важен бе, сине! Не ти харесват първите хубавици на света! И внимавай какво ще ми отговориш, защото почвам да се ядосвам.
— Първите хубавици бяха жалки…
— Какво?
— Бяха жалки… в сравнение с едно неземно същество…
— Какво, какво? — смени възмущението си със заинтересованост Марта.
— Едно приказно създание. Представяш ли си, майко? Конкурсът приключи, избраниците стоят на почетната стълбичка… награди, цветя, камери, прожектори, луди аплодисменти… и изведнъж по пътеката към сцената тръгна такова момиче, такова момиче… такава девойка и насън не може да се види… Тя се качи на сцената и залата замлъкна… Тя поднесе на трите красавици по една роза, излезе през страничната врата и изведнъж поне двадесет души се втурнаха след нея… Само че никой не успял да я намери. Съвсем като в приказка…
— И какви бяха тези, които са хукнали да я гонят?
— Струва ми се… най-вече фоторепортери и журналисти. Те бяха най-близо до вратата.
— То пък какво ли може да се очаква от едни журналисти. Конкурсът се провеждаше в представителната зала, нали? И, разбира се, никой още не познава потайностите на тая зала. Само един добър помощник-режисьор може да се справи с тях. И аз. Известни са ми всички световни сцени и нищо зад кулисите не може да ме затрудни. Да вървим. Ще ти я намеря аз твоята фея — и Марта поведе сина си, като му обясняваше междувременно, че един режисьор, какъвто той се готви да става, е задължен да знае всички потайности на модерните театрални сцени.
Но Марта не се впусна в претърсване на сценични и задсценични пространства, подземия, ходове и тям подобни, а спря пред витрината на дежурния и го помоли да раздвижи екраните на електронните устройства и да я уведоми къде се е дянало момиче…
— Опиши я как изглежда — се обърна тя към Борис. Неговият глас прозвуча подобно на ехо от друг свят:
— Косите й са черни като абанос, лицето й е по-бяло от сняг, устните й — по-червени от кръвта…
— Чакай, чакай! — го прекъсна Марта. — Ти да не решил да разказваш приказката за Снежанка? Освен това този тип хубост днес не е моден.
— За истинската красота няма мода! Всред загорелите от слънцето красавици тя беше като бял корал между кафяви водорасли.
Марта дотолкова се възмути от сравнението, че успя само да повтори:
— Кафяви водорасли! Пак добре, че не каза като бучка захар върху печени яйца!
Междувременно дежурният бе започнал да действува и след малко озадачен съобщи:
— Момиче с такава външност въобще не е влизало в залата.
— Вие грешите — възрази Борис.
— Изключено! При тая мода на розови и червени къдрици, тя щеше да бъде забелязана дори само поради цвета на косата и кожата.
— Но тя беше тук!
Дежурният ги покани в стаята си, настани ги удобно пусна видеозапис на конкурса за красавици.
А там никъде, никъде не се мяркаше дори подобно създание. Наистина по едно време се получи някаква дълга, неловка пауза. Публиката замълча, победителките гледаха по странен начин към пътеката и… нищо повече. После група фоторепортери наскачаха и излязоха, но скоро се върнаха…
— Ти си имал халюцинация. — заключи Марта. — И не само ти. Може би — всички в залата. Някой илюзионист си е направил шега.
— Не, илюзионисти не са присъствали — каза дежурният. — Нито в залата, нито дори из цялата площ на изложението и наоколо.
— Че вие пък от къде знаете?
Дежурният обясни, че арката, през която се влиза, всъщност е най-сложният апарат на света. Предназначението му се е държало в тайна, но сега всеки минаващ посетител може да узнае, каквото пожелае за себе си. Електронните устройства преглеждат всеки човек поотделно, вписват цялостната картина на неговия организъм, откриват евентуални заболявания, измерват виталния му капацитет и на излизане той получава картон, който го осведомява например, че трябва да се погрижи за шестия си зъб в дясно…какво ли остава пък до уточняването на професията или странични занимания, които се вземат направо от документите или от излъчванията на мозъка.
— Значи наоколо няма нито подобно момиче, нито илюзионисти. — заключи Марта. — Но за сметка на това някъде наблизо е професор Жлебинска.
Професор Жлебинска призна, че изненадата, която подготвяла за Борис и Марта, не се ограничавала с улесненията, които се предлагали на обикновените посетители. Нейният съпруг нарочно помолил Марта да преведе сина си през арката преди да нахлуе народът. Това било, за да могат устройствата да отчетат не само физическите му, но и психическите данни, и като ги съпоставят после с други показатели, той да бъде осведомен кои представителки на нежния пол биха били подходящи за вниманието му.