— Радваме се, само че не виждам защо ще разкарваш човека от другия край на света? — промърмори Матев.
— Той винаги е на другия край на света. Сега експедицията му изследвала някакво топло течение в океана.
— В кой океан — запита Борис.
— Световния.
— Ти, майко, си непоправима!
— И не държа да ме поправят. А теб какво толкова те интересува къде работи доктор Беля? Или може би мечтаеш да те вземе със себе си?
— Ако беше възможно! Какви филми ще станат! Но той не позволява да му се месят разни кинаджии… като мен.
— Може и да позволи. Ще идеш ли?
— Батко, иди, моля ти се! Този човек, Белята, тършува из целия свят. Той ще ти открие твоята Снежанка…
— Не подстрекавай брат си към безнадеждни начинания — строго рече Матев и подаде на сина си дебелата книга: — Ето тук можеш да прочетеш някои теоретични постановки, отнасящи се до този миракъл „Мира“.
Борис учтиво благодари, затвори книгата и я постави в библиотеката.
Когато доктор Беля след вечерята отведе Борис със себе си, Марта въздъхна:
— Момчето все пак трябваше да получи утешителна печалба. Нека се разсее из океаните и да забрави този изобретен от великата наука фантом.
Но, изглежда, океаните не успяха да разсеят Борис. Той се обаждаше често, говореше, че е особено доволен и от работата си, и от доктор Беля, ще се върне с материали, които ще направят силно впечатление… само дето бодрият му глас звучеше някак пресилено.
Марта се преструваше, че не забелязва, изразяваше учудване защо документалистиката толкова привлича сина й след като вече е дал доказателства за възможностите си в игралния филм и хората са ги оценили високо.
Борис отвръщаше, че има намерение да направи документално-игрален филм по някаква си негова рецепта и на Марта не й оставаше нищо друго, освен да си даде благословията, от която синът й съвсем не се нуждаеше.
Една нощ Марта бе обезпокоена от самия доктор Беля. Той поиска да разговаря със семейство Матеви и пристигна да вечеря с тях.
На тази вечеря малката Матева не бе поканена, за най-голямо нейно неудоволствие, а възраженията й не бяха зачетени. Тя напомни, че вече е на шестнадесет години и е достатъчно възрастна, но Марта въобще не я изслуша и заповяда:
— Детенце, върви да спиш! И ако си решила тайно и коварно да използуваш подслушвателни уредби, ще ти отскубна всичките уши.
Мария Матева се оттегли в покоите си, без да успее да види обожавания от нея доктор Беля.
А той дойде и още от входа започна да върши белите си. Наистина много чудно беше как под ръцете му се разпадат здрави, солидни брави, кресла, триножници.
В смущението се доктор Беля сътвори повече от полагаемото му се количество бели, но домакините се преструваха, че въобще на забелязват това. Само безпокойството им растеше — беше им известно, че колкото повече бели прави доктор Беля, толкова по-сериозни са затрудненията му.
А той каза, че състоянието на Борис го тревожи. Младият мъж привидно върши работата си с майсторство и старание, смее се, когато е необходимо, участвува в развлеченията, но уредите, които невидимо контролират състоянието на членовете на експедицията, показват рязък спад на жизнените му функции. Данните говорят за почти болестно състояние, а никакви болести у него не са открити.
— Значи е здрав — се зарадва Марта. — А всичко останало е от неговите фантазии.
— Понякога фантазиите са по-вредни и от болести. — тъжно отбеляза доктор Беля.
— Моля, не й говори така! — се намеси Матев. — Сега тя ще започне да се самообвинява, че е завела Борис на това проклето изложение и ще започне да върши невероятни неща, за да спаси сина си.
— А ти какво искаш? Да си оставя детето в лапите на меланхолията? Да ми се погуби хубавият син? — И тя се обърна към доктор Беля с тъжна усмивка: — Докторе, ти си най-всемогъщият човек на света. И ти ли нищо не можеш да направиш за него?
Доктор Беля счупи с невероятна сръчност чашата и чинията пред себе си, опита да заличи последствията, едва след като това му бе забранено и порядъкът възстановен, отвърна с ирония, отправена към самия себе си.
— Да, всемогъщ съм. Но ако ви е нужен най-всемогъщият човек на света, трябва да се отнесете към друг адрес. Макар че в случая адрес няма — и той като че захвана да разказва приказка. — Някъде из света живее госпожица V. Почитателите й приемат това V за Виктория — победа — или за Величие. Но тя самата с насмешка се представя като госпожица Вещицата…
— Ама тя… жива ли е? — несмело попита Матев.
— И още как!
— Слуховете за нея заглъхнаха много отдавна.