— Е да, от доста време тя е госпожа V — жена е на големия цигулар Вергил Винех.
— Най-великият цигулар Вергил Винех! — строго отбеляза Марта. — И не само цигулар! Винех е гениалният композитор на нашия век. А че има жена… не ми е известно.
— Те двамата водят доста необичаен живот. Той си изнася концертите, тя работи някъде из нейните тайни лаборатории, пръснати по цял свят. И изведнъж на някой от концертите на Винех се появява неизвестна дама и го отвежда. Двамата изчезват безследно. После той се връща в обществото и носи нови композиции… устройват му концерти, на някои от тези концерти пристига интересна дама…
— Че тя все още ли е интересна дама? — с недоверие вметна Матев.
Доктор Беля се разсмя:
— Какво й струва? Не зная дали сте запознати поне отчасти с нейната дейност… Тя някога „произвеждаше“ гении. От някакъв умиращ каторжник бе пресътворила сър Исак Нютон, от момче, което кара велорикша — великия математик Лу-цзян… беше се заобиколила с „възкресени“ гении и злите езици говореха, че те работят в нейните лаборатории, защото тя никога не е имала асистенти, помощници, дори най-обикновени прислужници. Около тези случаи се вдигаше неистов вой, трудно беше да се разбере кой е проникнал в нейните владения и е узнал тайните й. Няколко пъти бяха възбуждани дела срещу нея, обвиняваха я, че използува живи хора за експериментите си. Тя, представете си, не отричаше, но се отнасяше с насмешка към обвиненията. После… умираше. Погребваха я, а тя… никога не пропускала да отиде на собственото си погребение. Тя е в състояние от полумъртъв каналджия да пресъздаде… великия художник Девон… а нейните собствени „преображения“ вероятно й струват толкова труд, колкото поставянето на един сценичен грим.
— И винаги ли я виждат с ново лице? — се заинтересува Марта.
— Не. Няма смисъл. Тя има особени, много чисти черти. За жена с такова лице е достатъчно да смени цвета на косата и прическата, за да изглежда по друг начин. Мисля, че в киното такива типове ги наричат универсални и от тях правят най-главозамайващите красавици. А нея опитните хора я различават по изящния, леко гърбав нос и презрителната полуусмивка, която се появява понякога върху устните й. Всъщност сега никой не я преследва. Делата срещу нея, се прекратяваха след всяка нейна мнима смърт. Работи под закрилата на центъра „Атлас“, а какво работи, само тя си знае. И, както казах, никога не е позволявала някой да й се меси…Тя единствена може да се справи със затрудненията на Борис…
— Искаш да кажеш, че ще му я направи тази негова Снежанка!
— Стига да смогнем да открием госпожа Вещицата… тя иначе е много любезна и благосклонна.
— Никой ли не знае къде може да бъде?
— Говори се, че и самият Винех не знае.
— Той може и да се преструва — каза Марта. — Вергил ми е добър познат. Пяла съм му в две оратории. А този център „Атлас“ аз веднъж вече го разгромих…
— Да, да — съгласи се доктор Беля, — но какво е „Атлас“ за нея? Едно прикритие. Тя стои много над този център и всъщност е най-пълновластният владетел на света, защото според някои добре осведомени източници почти всички велики люде на днешния ден са минали през нейните лаборатории. Дори и собственият й съпруг…
— А, не! Това не може да е вярно. Вергил Винех е дете чудо. Концертира от осемгодишната си възраст и…
— Но откога пише музика? Трябва да е бил поне на тридесет и пет… И защо преди да срещне госпожица V, никога не се е опитвал да композира?
— Да. Интересно! — се замисли Марта и постанови. — Значи трябва да се намери госпожа Вещицата. А преди това можем да вечеряме.
Но само след няколко минути телефонен звън сепна вечерящите и един приятен женски глас попита:
— Защо се безпокоите по толкова дребни поводи, госпожо Матева? Вашият мозък е създаден за по-сложни задачи.
— А! Вие четете мисли от разстояние? — отвърна Марта, без да се колебае нито миг.
— Вие не само мислехте, вие гласно оповестявахте мислите си. Освен това аз много отдавна се занимавам с вашия великолепен мозък, който е в състояние да произвежда дори мисли, необлечени в думи. Във вашия череп действува уникален апарат, и най-важното, действува с отличен капацитет и без моята намеса. Ще ви бъде ли приятно да присъствувате на концерта, който Вергил Винех ще изнесе на десети ноември в Енна?
Марта бе готова да наговори любезности, но се задоволи да каже:
— Благодаря за поканата. Довиждане — и след като затвори телефона, поясни: — Няма нужда да си приказваме чрез уреди, след като тя чува мислите ми.
— Как тъй си убедена, че това беше тя? — недоумяваше Матев.
— И аз не съм лишена от известни способности — с преднамерена комична важност отвърна Марта и победоносно оповести: — На десети ноември ще се срещнем в Енна.