— Аз отдавна им се наслаждавам. Вашето двупластово и трипластово мислене дори ми дава надежди относно разумното бъдеще на човечеството. И много ще се радвам, ако на света се появи поне още един човек с вашия начин на мислене. Децата ви са чудесни…, но… защо не опитате да си родите още едно? Може би то ще наследи…
— Какво? — произнесе гласно Марта. — На моите години?!
— Нямам навика да изчислявам времето в години, но ако те толкова ви тревожат, обърнете се към примерите на древността. В някои от свещените книги се споменава за Сара, която родила първия си син на деветдесет години. А малко преди това до такава степен очаровала египетския фараон, че той…
— А, не, не! Не ми трябват очаровани фараони, нито деца с трипластово мислене. Впрочем деветдесетата ми година ще дойде почти след половин век, та ако трябва да последвам примера на Сара… дотогава може да си променя мнението по въпроса.
Госпожа Вещицата се разсмя, а Марта си рече наум: „Ето откъде са взели модела за оная приказка с момичето, дето като се смее, от устата му се ронят трендафили, ако заплаче…“
— Аз не плача — прекъсна я Вещицата. — Благодаря за хубавите мисли, отправени към мен, но… не е ли време да се присъединим към останалите? — И тя поведе Марта нанякъде.
Вървяха през поредица от безкрайни зали с изрисувани стени. Стенописите ставаха все по-интересни и необикновенни. Библейските сцени бяха последвани от пейзажи в романтичен стил, от изображения на несъществуващи животни, очи на насекоми, уголемени до неимоверност микроорганизми… А в последната зала сияеха мозайки. Като вълшебно огледало те сякаш отразяваха света: избухваха с огнени отблясъци вулкани, пенести зелени води се надигаха, просветваха далечни мъглявини, комети разсичаха с позлатени мечове черния мрак на Вселената, червеното петно на Юпитер гореше, трескаво пулсираха звезди, огромна котешка лапа бавно впиваше нокти в ствола на дърво и раздираше кората му, страшна пчела кръжеше над гроздово зърно, по-голямо от локомотив…
Марта беше забравила вече с кого е, къде отива… захласната следеше промените и на въпроса: „Харесва ли ви?“ успя да отвърне, само:
— Живот!
И без да откъсва очи, помоли:
— Нека да си стоя тук.
— Ще видите и други неща.
— Добре — въздъхна като при събуждане Марта и сама си поясни. „Това не ти е катедралата. Само не разбирам как е уредено.“
— По възможно най-добрия начин — отговори Вещицата и я въведе… в селски двор с висока ограда, покрит с трева и глухарчета. Пътечка водеше към къща, обрасла с орлов нокът и бръшлян. Пред къщата, край маса от дялано дърво седяха доктор Беля, Вергил Винех, семейство Матеви и двойка питомни гепарди.
— Моля, извинете ни. Ние ще се забавим малко — каза Вещицата и покани Марта в къщата.
Там, в пруста, лежеше черен бик. Върху гърба му блажено се изтягаха две котки, а около рогата му като кралски венец блестеше сребърна змия.
— Маце, писе! — обади се Марта и на часа едната котка скочи на нейното рамо и доверително въздъхна в ухото й:
— Ах!
— Тя ви се възхищава — поясни Вещицата. — Но не и вярвайте много. Клио обича да ласкае, за разлика от Балт. Когато се върнем, ще видите как ще ви погледне той.
„А! Значи, като се върна, ще бъда нещо толкова различно, че и този хайдук ще го забележи! С други думи — ще ме префасонират! Ами ако не ща?“
Вещицата се усмихна, това успокои Марта и тя продължи разсъжденията си по друг начин:
„Какво ли пък съм се загрижила. Щом тая жена ми внушава доверие… а аз вече й се доверих… и явно съм в нейна власт… Залите, през които ме преведе, не могат да се намират в съседство с катедралата на Месина…, освен това вече е ден, а на мен ми се стори, че разходката продължи не повече от час… на всичко отгоре тая «къщичка» не се намира в Сицилия, готова съм да се хвана на бас…“
— И ще спечелите — намеси се Вещицата. — Надявам се, не се сърдите, че разнообразих по този начин пътуването ви?
— А другите, те как?
— Всеки бе забавлявай според наклонностите си. Дъщеря ви разгледа един резерват за диви животни край Амазония, синът ви беседва с театроведа Беревски, а мъжът ви се запозна обстойно с историята на конквистите.
— И какво? Цялото ни семейство ли смятате да префасонирате?
— Моля ви! Аз отдавна се отказах от младежките си увлечения. Вече не произвеждам гении от отпадъчни материали. Нерентабилно и противоприродно е. Все едно да заставиш дюлята да порасне колкото евкалипт и да ражда праскови. Кому е нужно? Прекалено уважавам природата, за да й противореча. А и във всеки човек има по нещо, на което само той е способен, което той и само той умее да върши. Не бива да се погубва разнообразието. Сега си позволявам само да помогна на някои хора да използуват пълния капацитет на своя мозък. Но спрямо вас и това е излишно. Не мисля да се меся в работата на вашия ум. Интересува ме поддържането на тялото ви.