— Не — казах му. — Върви така, чантата ще ми трябва тук. — Дадох му визитка с телефоните и добавих: — Кажи на жена ми веднага да позвъни на Грязнов. Запомни ли?
— Да.
— Тогава напред!
Младежът замина.
— Така, сега слушайте и запомняйте! Слизаме на осмия етаж. Вие започвате бой на площадката. Разбира се, не насериозно, но така, че отстрани да не си личи. При това разрешавам да псувате умерено и непременно по някакъв начин да се разбере, че биете мен. Можете примерно да викате нещо от сорта: на ти, прокурорска мутро!
Момчетата сдържано изсумтяха.
През това време свалих якето и яркия си пуловер.
— Това ще е плячката ви. И чантата като премия. Когато той дойде, привлечен от шума, ще кажете, че някои си Слона и Боря са ме подгонили по покрива, защото подозирате, че не съм ви дал всичките си пари…
Хрумна ми просто защото си спомних, че вратата към покрива не е заключена, а само е омотана с тел. Есенно време и през зимата дори най-отчаяните глави от нашия блок не рискуват да излязат на мокрия и хлъзгав покрив. А за мен най-важното беше да изведа убиеца там, където дори случайно няма да се натъкне на мирен гражданин, който нищо не знае нито за истинските шпиони, нито за следователя Турецки.
Няколко пъти съм се качвал на покрива. Вече доста го подлепваха и ремонтираха, защото сградата беше предадена предсрочно. И плоската сиво-черна повърхност на покрива заприлича на пейзаж от изгубена планета.
Асансьорът спря на осмия етаж. Събух обувките си, повъртях ги в ръка, но ми дожаля да ги хвърля и ги напъхах в чантата.
Петимата тихо излязохме от асансьора на осветената площадка. Съседният асансьор бръмчеше. Може би качваше моя убиец.
Накрая свалих вратовръзката и бялата си риза и прошепнах на момчетата:
— Разбрахте ли всичко?
Кимнаха дружно, а очищата им направо пламтяха от хазарт.
— Когато дойде милицията, крийте се вкъщи — може да започне престрелка.
Бях само по фланелка и по чорапи, но не усещах студ. Бих искал да видя човека, който би мръзнал в подобна ситуация.
9.
Стълбищните площадки в нашия блок са изтеглени по дългата страна на фасадата. Стълбището, което почти не се използва, е накрая, но аз все пак се промъквам много внимателно.
Убиецът, без да иска, ми помогна: той е угасил осветлението не само на моя дванадесети етаж, но също на десетия и единадесетия. Надеждата ми е наемникът да си мисли, че ме е изплашил, и изобщо да не му хрумне, че аз доброволно ще му изляза насреща.
Сега, когато се промъквах нагоре в мрака, забелязах, че той съвсем не е непрогледен, както ми се стори, когато се отвориха вратите на асансьора. А и в който и да е по-голям град нощем никога не е напълно тъмно. Разбрах, че трябва много да внимавам: нали той също така вижда в тъмното, ако, разбира се, ме чака горе и не се е хванал на малката ми хитрост.
Долу от площадката на осмия етаж се чува шумът от боя, който разиграват хлапаците. Може би трябваше да ги разположа един етаж по-нагоре?
Мизерните порции светлина от прозорците на съседните сгради и уличните лампи оттатък двора попадаха на неосветените стълбищни площадки през балкончетата за простиране, разположени между етажите. Когато по балкончетата висеше пране, светлината от улицата проникваше още по-трудно. На стълбищната площадка между единадесетия и дванадесетия етаж спрях и се ослушах. Ако наемникът е професионалист — а аз съм достатъчно зловредна фигура, за да не се поскъпят за специалист, — та ако е подготвен човек, може да се спотаи така, че изобщо да не го усетя. Още повече че както тъмнината, така и тишината в многоетажния блок са относителни понятия. Бръмчеше двигателят на асансьора. Иззад вратите на апартаментите се дочуваха приглушените гласове на порядъчните граждани. А и моите помощници на осмия етаж буйстваха с пълна сила.
Асансьорът бръмчи. Кого ли вози — може би него? Спира, без да стигне най-горе, и шумът на осмия етаж рязко замира, за да започне пак, но вече другояче. Може би това е той? Няма време да размислям и да гадая. Преодолявам на три скока стълбите. Очите ми вече са привикнали към тъмното, достатъчна ми е мъждивата светлинка от сигналната лампичка в копчето за повикване на асансьора, за да видя, че на площадката няма никой. За миг ми минава мисълта да се вмъкна в апартамента си, но веднага я прогонвам. Такъв екипиран тип ще избие шперплатовата ми врата без особен труд и ще изколи всички вътре…