— Не, не го познавам…
— А ако прибавим и това?
Костя сложи до първата снимка и друга, на която в едър план беше фотографирана ръката на убиеца с татуировката.
Началникът на ГРУ разглежда дълго втората снимка. Вероятно обмисляше как да постъпи: да признае ли очевидния факт, или да продължи примитивната игра на отричане.
— Предполагате, че това е наш човек, така ли? — попита той, като избра накрая най-обтекаемата за дадения случай форма на уклончив отговор.
— Да.
— Какво пък, възможно е, но най-вероятно този човек е нарушил клетвата и действа по поръчка на някой извън военното разузнаване. В момента не мога да ви кажа със сигурност наш човек ли е или не, но ще попитаме отдел „Кадри“ и веднага ще ви отговорим. Макар да ми се струва, че ако наш човек се хване за нещо, то го довежда докрай. Добра охрана имате, следователю!
— Нямам охрана — казах спокойно.
— Виж ти! И сте се справили сам?
— Наложи се.
— Тогава със сигурност не е наш човек. Съгласете се, Александър Борисович, че вие не сте супермен!
Кимам в знак на съгласие.
— И сте се справили? Тогава той не е спецназовец!
— Тук сте прав — намеси се Костя. — Не е от спецназ. Той е от подразделението „Ангели от ада“. Затова и дойдохме при вас за обяснение: по каква причина този „ангел“ е дошъл да убива следовател от прокуратурата? Вие прекрасно знаете с какво се занимава Турецки и по какви въпроси интересите му се сблъскват с вашите. Да се застави следователят да не действа е можело само по оста Скворцов — спецподразделението — Дейвид Кук. Скворцов е мъртъв и почина доста по-рано от деня, когато научихме кой е Кук и кои са „ангелите“. Значи Скворцов отпада. Остава звеното „Ангелите от ада“ — Дейвид Кук. Но то също е непълно: Кук е убит с автоматичен откос няколко часа преди смъртта на Скворцов. В резултат — остават само „ангелите“. Би ми се искало да знам къде сме им пресекли пътя и на кого служат те всъщност?
— Какво още знаете за спецподразделението? — попита с равен глас началникът.
Но пръстите му беззвучно барабаняха по матово проблясващия плот, издавайки вълнението му.
— Практически всичко, освен едно — какви задачи изпълнява то сега.
— Предлагам замяна: аз отговарям на всички ваши въпроси, вие ми давате източника на информацията за „Ангелите от ада“.
Предполагах, че сега Костя ще се възмути, ще каже нещо за неуместността на пазаренето, но сбърках. Той попита съвсем сериозно:
— Давате ли офицерската си дума, че нашата размяна ще бъде честна и равностойна?
Генералът скъпернически се усмихна. Изглежда, и в цивилно облекло той не забравяше за високия си чин.
— Давам ви дума, давам!
Меркулов отвори чантата си, извади компютърна дискета в бял плик от тънък картон, онази същата, която беше открил Слава Грязнов.
— Тук е записана цялата информация за създаването на спецподразделението и списъкът на личния състав. Дискетата е принадлежала на полковник Скворцов, открита е от оперативен работник в дома на бащата на полковника. Дали още някой, освен нас знае за съдържащата се на дискетата информация, не мога да кажа. Във всеки случай, след като я намерихме, никой, освен мен не е имал достъп до този материал.
Началникът на ГРУ внимателно взе дискетата от ръцете на Меркулов.
— Добре, да предположим, че е така. Но някой ви е казал кода, за да извлечете информацията на екран.
Костя ме погледна и помоли:
— Обясни!
— Дежурният в онази нощ следовател от московската прокуратура Величко е открил при външния оглед на тялото на полковника парче от плик, на който е била написана думата „ангел“. После успях да забележа как реагира един ваш служител, когато аз ни в клин, ни в ръкав изтърсих тази мила думичка. После, когато намерихме дискетата, решихме пак просто така да пробваме тази дума като код. Това е всичко…
— Фамилията на този служител?
Гласът на генерала прозвуча рязко, шефът на военното разузнаване даваше да се разбере, че без това няма да има по-нататъшен разговор.
— Предполагам, че вие я знаете… — започнах внимателно аз.
Неизвестно защо ми се искаше той да изрече фамилията, а за мен да остане само мълчаливото кимване. При това не изпитвах никаква симпатия към Осинцев.
— С нашите хора сте могли да общувате само с мое разрешение — каза генералът. — По такъв начин вие се пазите да не назовете Осинцев, нали така, Турецки?