— Да.
— Какво пък, това само потвърждава мисълта ми, че при целия бардак, който кипи сега, издребняват дори полковниците, да не говорим за сополанковците от нисшия състав! Всъщност, Меркулов, аз не бих крил от вас нищо, дори да не бяхте ми казали и дума. Знам за вашите настроения, а и вие не ги прикривате особено. Рано или късно ние с вас ще се окажем в един лагер. Или вие ще вземете да твърдите, че много добре се работи с новия генерален прокурор? Та той е придворен! Получи поста за лакейското си усърдие. Лесно е да разберем добрия господар, президента, като знаем историята на отечеството. Преди за преданост са награждавали с именийце и титла, а сега — с длъжност. При това царят-бащица напълно искрено може да каже: служи, Прошка, но ако не се справиш — не ми се сърди. Наистина, най-често не се стига дотам, да го попиташ: а как, значи, си изпълняваш длъжността? Цени се само личната преданост. Нима не е така?
— Така е — съгласи се Меркулов.
— Извинете ме за това встъпление, сега можем да минем към същината. Когато през деветдесет и трета година привържениците на президента разгониха Върховния съвет и след победата си започнаха да променят програмите, в това число — за финансирането на отбраната и социалните програми за военнослужещите, естествено сред нас се появиха недоволни не само между лейтенантите, но и във висшето командване. И тогава всичките новоизлюпени генерали от ония, дето стреляха точно срещу „Белия дом“, взеха да умуват как да прекратят такова въпиещо безобразие като опозицията в армията… Меркулов, говоря ти това, че като ме разпитваш после, разговорът да бъде по-предметен. Та думата ми е, че демокрация без ум, дисциплина и законност — това е бардак! Особено в нашите условия. Когато на Запад решиха, че повече няма защо да се страхуват от нас, ЦРУ започна да отделя повече внимание на терористите, мафията и икономическия шпионаж. Нашите от бившето Първо главно също се хвърлиха истински да се учат на капитализъм, само че пак не се получаваше каквото трябва. С чисто разузнаване се занимаваме сега само ние. Може би затова и разбрахме преди другите, че в Генщаба по поръчка на политиците са измислили как да ликвидират опозицията с един удар… Трябваше им малка, некрасива война, в която да се оцапат всички, а да изхвърчат от постовете си само неудобните. Тук като по поръчка пасна и Корольов… Сигурно знаете? Вашите хора разгадаха малкото му хоби — „Хантала ойл“. Ние пресметнахме развитието на ситуацията още през октомври, тогава беше разработен и планът на операцията. Разбирахме прекрасно, че ако до началото на цялата чеченска шумотевица бъде неутрализиран генерал Дудаев, няма да има сериозна съпротива. Предполагаше се да го хванем тихо, желателно с парите, и да го скрием за известно време, та и най-близките му съратници да решат, че и той като Наполеон е захвърлил армията и се е скрил в чужбина. В началото на ноември група под командването на полковник Скворцов замина за Грозни. Но мина почти цял месец — оттам никакви съобщения, а Скворцов изведнъж се оказва в Москва в чужд двор, умрял от инфаркт. Не мога да се заема с мащабни разследвания на всички обстоятелства, защото не се доверявам вече на много хора в моята служба, но ако се окаже, че групата, изпратена в Чечня, е провалена — значи вече не мога да вярвам на никого…
— А защо ви трябваше спецподразделението „Ангелите от ада“?
— Не на мен. То е рожба на всичките три силови министерства. А идеята се породи след разстрела на „Белия дом“. Тогава много от защитниците му успяха да се измъкнат през подземните проходи. Сега не биха успели.
Меркулов се прокашля и каза:
— От наша страна няма нужда да огласяваме всичко, което ни разказахте…
Генералът пусна една кратка усмивка и го прекъсна:
— Аз, разбира се, съм ви признателен, но това няма смисъл. Ако не знаете, ще ви кажа: президентът вече постави ултиматум на чеченския лидер. Това означава според мен, че вече не може да бъде спряна малката, некрасива и може би продължителна война. Затова независимо от вашите намерения след известно време в нашите архиви и компютри ще изчезне всичката информация за „Ангелите от ада“. Нямам намерение да давам такава бухалка в ръцете на сегашните фелдфебели.
— Ще позволите ли един незначителен въпрос? — поинтересувах се аз.
— Да?
— Защо сте ги нарекли така?
— Предложи го един от инструкторите, чийто син се увлича по съвременната идиотска музика. Не мога да кажа точно дали така се нарича някаква група или песен… Изобщо помислихме и решихме, че такова словосъчетание, първо, е достатъчно непонятно за хората с изправени гънки на мозъка, второ, достатъчно подробно разкрива същността на работата им.