После се обадих по телефона на Осинцев. Той беше бесен и без да поздрави, се разкрещя в слушалката:
— Турецки, постъпил си като подлец!
— Кога сме станали приятели, мили друже? — попитах удивен от неочакваната грубост.
— Ако в ръката ми беше не слушалката, а гърлото ти…
— Успокой топката! — посъветвах го и затворих.
След минута телефонът пак зазвъня. Отначало не исках да го вдигам, но помислих, че може да се обаждат Костя или Грязнов, или Шелковников. С острото предчувствие, че постъпвам непредпазливо, вдигнах слушалката и веднага разбрах, че не съм се излъгал. В малкото, но издръжливо високоговорителче гласът на Осинцев се блъскаше като в пластмасова клетка:
— За чий каза на шефа за ангелите?! Той ликвидира проекта, а аз загробих в него година от живота си!
— Ако не се правеше на Джеймс Бонд и Щирлиц едновременно, а беше споделил с нас тази не чак толкова секретна информация, нищо нямаше да се случи — казах аз.
— Той ме прави на пестил час и половина, а после ме нарече идиот и ме изгони!
— Значи те цени — утеших го аз. — Ако не беше така, щеше мълчаливо да ти подпише заповедта за уволнение, и толкова.
— Абе я върви на…
— Е, добре, признавам, че съм виновен, подставих те, но нямах друг изход.
— Нямах друг изход! — подразни ме Осинцев, което вероятно свидетелстваше за постепенното, но неотвратимо спадане на гнева му.
Така и се оказа.
— Слушай, Турецки, аз исках не само да те наругая, но и да те поздравя.
— За какво?
— Защото направи почти невъзможното: изработи Плъха!
— Кого?
— Плъха, боец от първо отделение на „Ангелите от ада“. Дмитрий Каратаев. Беше командирован със Скворцов в Грозни. Той те е причакал вчера…
Без да договаря, Осинцев рязко прекъсна и затвори слушалката. Изглежда, някой влезе в кабинета му. А може да подслушваха телефона му и сега бойните другари извиват ръцете на полковника, наричайки го предател и изменник. Жалко, ако е така!
В моя кабинет надзърна Меркулов и ми кимна: трябва да тръгваме.
Пътуването не беше дълго, но успях да разкажа на Костя току-що състоялия се разговор с полковник Осинцев и започнах да мисля на глас:
— Защо е искал да ме убие? Може да са мислели, че по някакъв начин аз съм причастен към безвременната кончина на командира им? Но едва ли, ако са мислели логично.
— Кой ти е казал, че командосът трябва да мисли логично? — попита Костя. — Той трябва да изпълнява ясно и грамотно получената заповед, като използва придобитите умения и практически навици.
— Смяташ, че тук емоциите нямат място?
— Да. Ако те са обичали командира си полковник Скворцов, първо щяха да изпълнят на всяка цена задачата, за която ги е водел, а после да си разчистват сметките с когото си щат.
— Не са ли изпълнили задачата?
Костя поклати глава.
12.
Отдавна не бях влизал в огромната помпозна сграда. И откакто бяха свалили от постамента Феликс Дзержински с дългия като расо, зеленикав от патината шинел, тук много неща се бяха променили.
Разбира се, пак ги имаше и бюрото за пропуски, и бдителните очи на охраната, които се опитваха да открият под дрехите ни поне взривно устройство. Но в същото време в самия въздух на мрачните коридори се усещаше леко анархичният дух на улицата.
Заместник-началникът на Службата за външно разузнаване Евгений Пермитин ни прие в безлична голяма стая със скромна евтина мебелировка. Навярно по-рано в такива стаички контраразузнавачите и борците с идеологическата диверсия са се срещали със своите агенти. А най-вероятно тук вежливо са пращали за зелен хайвер роднините на тези, които вече са гниели в мазетата на „Лубянка“.
Пермитин, който имаше доста бръчки по лицето и със суховатото си, подвижно тяло приличаше някак си на тексаски нефтен магнат, прояви минимум гостоприемство, покани ни да седнем и попита, като едва скриваше раздразнението си:
— Всъщност с това трябваше и да започнем, господин Меркулов. С вашата визита. А вие ми изпратихте някакъв пияница с ордер… Какви претенции имате към Андриевски?
— Майор Грязнов не е пияница! — възразих аз, защото Костя за секунда се забави с отговора си. — Като оперативен работник той най-вероятно не отстъпва на вашите специалисти.
— Ние имаме различна специфика, младежо! При това очаквам отговор не от вас, а от Меркулов.