6.
Най-после дойде Семьон Семьонович Мойсеев, бивш експерт криминолог при Московската градска прокуратура. В цивилни дрехи, с някаква невъобразима чанта, която можеше да бъде описана само с думата „торба“, той приличаше на западнал търговец от битака в Конково. Но Мойсеев беше стар професионалист и добър човек. В торбата му се бе намерило място не само за такъмите на криминалиста, но и за бутилчица, и за буркан с маринован лук, и за парченце шунка.
— Ако съдя по това, което ми разказа Слава, остават му броени минути да премине на казионна издръжка — каза Семьон Семьонович, — така че реших малко да го поглезя преди това. А вие, Саша, ще станете ли съучастник?
— Дадено, Семьон Семьонович — кимам. — И колкото по-бързо налеете, толкова по-бързо ще ви стана съучастник.
— Докато вие се обслужите, аз на трезва глава ще огледам ключалката.
Акуратно и сръчно Мойсеев разглоби ключалката на касата с хитрите си миниатюрни инструменти, сглоби я отново, пое признателно от ръцете на Грязнов чашчицата и даде заключение:
— Касата ти, Слава, е отворена с изключително качествен многофункционален шперц, който е трудно да се направи в занаятчийски условия. Не знам дали това ще те успокои, или, напротив, ще те озадачи, но сред престъпния свят по мое време такъв инструмент нямаше. Четох някъде, че на Запад са се опитали да изобретят универсален шперц. Не съм чувал да са го внедрили в производство, но ако не ми изневерява професионалният усет — а той засега не ми изневерява, — касата ти е издраскана именно от такъв шперц.
— Да не искате да кажете, че тук е действало ЦРУ? — попитах аз, без да скривам досадата си.
— Боже опази, Саша! — възкликна Мойсеев. — Искам само да кажа, че нашата наука, в тесен съюз с изкуството на джебчията, може да твори чудеса. Аз съм пенсионер и всичките ми разсъждения при необходимост може да минат за старчески идиотизъм, но е напълно възможно вашите другари от „Лубянка“ да имат такъв инструмент.
— Става все по-трудно! — промърмори Грязнов, като въртеше неуверено пръсти по гърлото на бутилката.
Издърпах решително изпод носа му въжделения съсъд.
— Ако я надигаш така често, ще те изключа от бригадата! Тогава има да ловиш квартирни крадци по заповед на Савченко!
— Добре де! — обиди се леко Грязнов. — Не ме излагай така пред Семьонич!
Мойсеев, от опасение да не започнем да си изясняваме отношенията, прехвърли разговора в друга плоскост:
— Саша, това ли е чантата, която едва не загубихте?
— Да.
— Може ли да я погледна?
— Гледайте я, и без това след два часа стопаните ще си я приберат.
Семьон Семьонович внимателно взе чантата, огледа я от всички страни и я подуши също като мен, от което ми стана смешно.
— На какво мирише? На чекисти? — подигравателно попита Грязнов.
— Ключалката е красива, но проста, искате ли да я отворя? — предложи Мойсеев.
Слава нерешително ме погледна.
— Естествено, колкото по-малко знаеш, толкова по-спокойно спиш — казвам. — Обаче така се намъчихме заради нея, че имаме право да разберем за какво страдахме.
Грязнов стана и заключи вратата отвътре, а заедно с това изкоментира действията си кратко, но изчерпателно:
— По-далеч от греха.
Семьон Семьонич извади от чантата си нещо като спица с рога, надяна очилата на носа си и след няколко минути ключалките отскочиха със звънко щракване. След което Мойсеев, като печен престъпник, нахлузи на ръцете си тънки гумени ръкавици, отвори чантата и надзърна в нея. После позволи и на нас с Грязнов да погледнем. В дъното на едната преграда на чантата лежеше слой сива пепел. В другата преграда кротуваше бутилка, по всяка вероятност коняк. На бутилката имаше етикет, но лицевата му страна беше или размазана, или изтрита старателно сякаш в грапава стена. И оня специфичен мирис.
Мойсеев затвори ключалките на чантата, пак така, без да бърза, подаде ми я и каза:
— Саша, преди да върнете тази вещ комуто трябва, обадете се на Костя Меркулов и го помолете да ви подсигури гърба в тази ситуация. Има един препарат, ако не се лъжа РБ-3. Служи за екстрено и сигурно унищожаване на важни документи. Страхувам се, че чантата е била задигната именно за да се налее в нея този разтворител.