— Да — признах, — добра работа.
— А ти какво си мислеше! Там ще ми е скучно сам.
— Нима и ти ще дойдеш?
— Отивам. Обещах на Лида.
Вдигнах очи към тавана, намеквайки за ръководството:
— Ще те пуснат ли?
— Поради важността на делото, което ти е възложено, аз отивам на място, за да осигуря контакта на следствената бригада с колегите от контраразузнаването и федералните войски.
— Най-добре би било, естествено, да минем без контакти — отбелязах заядливо.
— И аз не горя от желание, но както стане.
Зазвъня прекият телефон.
Костя вдигна слушалката:
— Меркулов слуша. Привет, Слава! Да, при мен е. Съгласен е.
И ми предаде слушалката.
— Е, мистър Турецки! Отиваме ли да омиротворяваме?
— Нещо не ти споделям оптимизма, мистър Грязнов. И по-важен от нас мистър ходи там, а не успя да си опази главата. Така че по-добре се настрой за тежък труд!
— С удоволствие, Саша, но тука се заформя една работа…
— Да не си се влюбил?
— Не, обаче имам шанс да пофлиртувам. При това не съм егоист и те каня при нас. Тука е и Олег Величко, тъпче из кабинета, чака…
— Какво устройвате там?
— Ще дойде една дама…
— Една? Няма ли да станем много маймуни на клона?
— За такава дама и повече от нас не стигат. Накратко, ако имаш време, ела — чакаме Дина Ткачова.
— Защо? — глупаво попитах аз.
— Да се покае заради непълната си искреност. А и ни е задължена, нали открихме фотоизнудвача.
— За „разкаянието“ й сериозно ли говориш?
— Абсолютно! Сама се обади. А и външното наблюдение съобщава, че тя пердаши право към „Петровка“ като камикадзе, натъпкан с динамит!
— Идвам.
Олег Величко беше потресен от красотата на Дина Ткачова — и двамата с Грязнов го забелязахме веднага. И макар Дина, тая хитра лисичка, да се бе облякла със съответстваща на разкаянието й скромност, дори и в семплите дрехи успяваше да изтъкне своите великолепни форми.
Нашият млад и перспективен следовател също имаше доста привлекателна външност, а и се стараеше да се облича по модата. Затова независимо от тъгата по изваяното си, високомерно личице Дина изгледа заинтересовано Олег. После се усети и дари с внимание и нас:
— Ох, здравейте!
— Здравей, мила! — сурово измърмори под мустак Слава.
Аз само леко й кимнах като демонстрация на слабо недоволство.
— Е, сядайте, Дина, сега ще поговорим…
След тези думи Слава погледна Олег, застинал с почти зяпнала уста и кратко му подхвърли:
— Другарю Величко! Ще бъдете ли така добър да донесете машинката от съседите.
Олег се сепна, изплува от унеса си и излезе.
— Ама каква машинка! Защо? — полюбопитства Дина.
— За да ви подстрижем по-късичко, гражданко Ткачова. Че като поседите при нас, ще вземат да ви се завъдят паразити.
— Ой, вие се шегувате!
— Разбира се, че се шегувам. Засега…
Олег вмъкна в кабинета на Грязнов пишеща машина и я намести на бюрото.
— Сядай пред нея, Олег — казах аз. — Ще пишеш протокола. Само не се разсейвай!
— Какъв протокол? Нали сама дойдох! — разтревожи се Дина.
— Ти и миналия път дойде сама, но това не ти попречи да ни излъжеш.
— Не съм лъгала!
— Така ли?
— Да! Просто не казвах всичко.
— Виждаш ли каква си лоша! — укори я Слава. — Аз без крака останах да търся твоя изнудвач. И го открих! А ти, вместо да помагаш, вредиш.
— Трябва да ме разберете!
— Интересно!
— Да. Не исках да забърквам Юрка.
Бързо и малко нервно Олег започна да трака с клавишите и да записва нашия разговор.
— Имате предвид Юрий Андриевски? — уточних аз.
— Да.
— Не мисля, че ще му навредите повече, отколкото той сам се е подредил.
— Знам.
— Защо дойдохте, Ткачова? Нещо не вярвам в острите пристъпи на срам. При това няма защо да се преструвате на патка, аз помня каква бяхте при първата ни среща. За икономия на време ще ви предложа два варианта за отговор на моя въпрос. Както се казва, зачеркнете ненужното. И така, вие сте дошли, за да ни отклоните от истината със своите уж чистосърдечни признания. Това като вариант първи. И втори: вие пак сте наплашена от нещо и искате да ви защитим. Опитайте се да ми предложите свой вариант, ако изобщо имате.