Дина известно време изучава мълчаливо плота на бюрото, после вдигна глава, отметна с изящна небрежност кичур коса, паднала пред лицето й, и каза:
— Страхувам се…
— От кого? От какво? — като досаден учител попитах аз.
— От Андриевски.
— Защо се боите от него?
— Той е убиец.
Спогледахме се със Слава, после попитах предпазливо:
— Защо решихте така?
— Той сам ми разказа, че е налял Катка с водка и я е удавил във ваната. И ме заплашваше, че няма да умра така леко, ако се разприказвам.
— За какво?
— За това, което правеха с Кук в Грозни.
— Как ви намери той?
— Не знам. Но изведнъж ни в клин, ни в ръкав се обади по телефона и ми заповяда да го чакам в осем в ресторант „Рига“.
Съвпадаше с доклада на службата за външно наблюдение. Може наистина да е наплашил девицата и да е заминал да си върши работата.
— И за какво не биваше да говорите?
— Ще ви кажа всичко, когато го арестувате.
— А по-рано по никакъв начин, така ли?
— Не! — отряза Ткачова. — Тогава той наистина ще ме зазида в бетон, както обеща!
— А за убийството разреши ли ви да говорите?
— Не — малко се обърка Дина. — Но аз мислех, че ще пратите хора да го арестуват…
— С удоволствие — каза Грязнов. — Само че той е в командировка.
— Къде?! — почти подскочи към него Ткачова.
Ама че реакция!
— Там, където е бил с вас — в Чечня.
Дина шумно и облекчено въздъхна:
— Тогава лесно можете да го докарате.
— Така ли мислите?
— Разбира се.
— А новините по телевизията не гледате ли?
— Ултиматумът ли имате предвид? Глупости! Ще се поперчат един на друг, после ще се помирят — така ще свърши всичко. А Юрка напразно е отишъл. Там точат за него големи кинжали.
— Кой?
— Ами например Аслангиреев.
— Познавате ли Аслангиреев? — учудих се аз.
— И двамата ги знам — Руслан и Гена. Още от Москва. Добри момчета, широки натури, не са циции като Юрка. Знаете ли какво? Ако искате да го арестувате, аз мога да ви помогна.
— Как?
— Знам къде е отишъл и защо.
— Къде, знаем и без вас.
— Аз мога да ви покажа къде конкретно е отишъл Юрка. Там можете да го арестувате… Били ли сте някога в Грозни?
Спогледахме се и отрицателно поклатихме глави.
— Тогава е по-сложно. — Дина цъкна с език от досада. — Има там едно тайно местенце, към което се стреми той…
— За какво?
— За парите.
— Чии пари?
— На Аслангирееви.
— Да не ги е откраднал?
— Да. Затова убиха американеца, искаха да застрелят и Юрка.
— Можете ли да покажете това място на картата на града? — попитах аз.
— Ако има карта, на която е отбелязана всяка сграда.
— Такава едва ли ще намерим.
— Да се покаже приблизително това дворче, е все едно изобщо да не го покажеш.
— Кажете, за какво дойдохте? — попитах неочаквано. — С какво ви заплаши той?
— Дойдох, защото мислех, че Юрий е в Москва. Той искаше да отида в Грозни и да му донеса парите.
— Вие?!
— Да.
— Но защо точно вие?
— Защото не съм участвала непосредствено в кражбата, защото Гена Аслангиреев се отнася добре към мен… а и просто защото няма кого да прати, а да иде сам го е страх.
— Но все пак е отишъл?
— Ами аз отначало му отказах, но когато ми каза, че ще ме убие, и си отиде, се изплаших. А той вероятно е помислил, че се страхувам от чеченците повече, отколкото от него и е решил да рискува.
— Защо му трябваше за тази операция Дейвид Кук?
— Я по-добре аз да разкажа всичко каквото знам, а вие после да задавате въпросите си.
— Добре.
Дина разказваше, а машината тракаше тихо и с прекъсвания под пръстите на Олег.
Дина Ткачова и Леокадия Пермитина били приятелки още от студентските години. После, когато Лека се уредила на лека и добре заплатена служба, а Дина все още усвоявала най-древната професия, момичетата се срещали и прекарвали доста време заедно. Дина, според Леокадия, била бедна и от калпав сой, но затова пък красива, смела и без предразсъдъци. Самата Пермитина се измъчвала от комплекси заради пълната си фигура и някои други недостатъци. Първите си сто долара Дина спечелила, когато сключила бас с приятелката си, че ще я изчука най-симпатичният мъж на една вечеринка. С това Лека не само ще натрие носа на всички присъстващи дами, но и най-после ще се прости с невинността си.