Дина знаела какво върши. Малко преди това тя се била запознала и прекарала няколко интимни минути с един младеж, който завършвал секретно учебно заведение и вече мислел как да остане на работа в Москва с перспективата за редовни командировки в чужбина. Юра бил готов на големи жертви, за да осъществи своя план. И така Дина, която тогава вече знаела какъв е бащата на Лека, буквално го натикала в обятията на приятелката си.
Минали две години от брачния живот на семейство Андриевски и двамата съпрузи смятали Дина Ткачова, с прякор Мина, за автор на техния безоблачен съюз. Юрий често изразявал своята признателност, като канел Дина в разкошната вила на тъста си с последващо интимно преспиване. Но веднъж той постъпил като сутеньор — уговорил Дина да окаже внимание на един негов приятел американец. Така Ткачова, която още работела като масажистка в кабинета на Петрушин „Еделвайс“, се запознала с Керуд-Кук. Отначало тя мислела, че американецът и Андриевски са бизнес партньори. После се оказало, че бизнес върти Юрий, а Кук само го консултира, като понякога тя забелязвала, че Андриевски е доста ядосан от осведомеността на американеца в страничните занимания на служителя от информационно-аналитичния отдел на СВР.
Както и желаел Андриевски, Дина влязла в леглото на Дейвид. Американецът като истински джентълмен намерил начин да се отблагодари на помощничката си. Той не се откупил с парцали, а уредил Дина във „Вестинтур“ и плащал на фирмата за нейните услуги, когато се нуждаел от тях, по нормалната тарифа за преводач-екскурзовод.
Дина отначало подозирала, че Дейвид е шпионин, после подозренията й прераснали в увереност. Но тя дълго не могла да разбере каква роля изпълнява Юрий Андриевски — дали следи открито и опипва американеца, или просто прислужва за хонорар. Във всеки случай тя неведнъж виждала как Дейвид предава на Андриевски пачки долари. Впрочем Дейвид не бил алчен, имал много пари и не ги стискал.
Отношенията между Кук и Андриевски винаги били равни и дружелюбни. Само веднъж, по време на пътуването до Грозни, между тях имало голямо скарване, почти скандал. Кук искал да откаже Андриевски от някаква операция, а той на свой ред убеждавал американеца, че рискът е минимален. След този спор, който не завършил със съгласие, Дейвид се оплакал на Дина: „Вашата пропаганда много раздува за алчността на американците, но такова пренебрежение към средствата по пътя към богатството, каквото демонстрира нашият приятел Юра, моята страна е познавала само по времето на златната треска!“
В навечерието на припряното, почти паническо бягство на цялата компания от Грозни Андриевски се срещнал с някакъв човек, който приличал по стойката и поведението си на офицер. Придружавали го петима млади, здрави мъже в камуфлажни униформи.
Преди заминаването Юрий отсъствал през цялата нощ. Тогава Дейвид разказал на Дина, че Андриевски е решил да ограби с помощта на командосите един от сейфовете на Руслан Аслангиреев. Но не за да не може бизнесменът да финансира съпротивата на метежния генерал Дудаев, а изключително за личното си обогатяване.
Когато обаче на сутринта тръгнали за парите, нещо в плановете на Юрий се объркало или някой попречил и се наложило спешно да бягат, при това под автоматен обстрел. Когато избягали, мислели си — край, това беше — и се радвали. Тогава Катерина, която обичала, а и умеела да подслушва, казала на Андриевски: „А ние можем ли да разчитаме на дял от вашата печалба, Юрий Владимирович?“ Той сякаш на шега отговорил: „Нима не си разбрала, Катюша, че е по-добре да бъдеш жива и здрава проститутка, отколкото преждевременно умряла богата жена?“
После дошла фаталната среща на Минското шосе, която завършила със смъртта на американеца, смъртта на Катерина Мешчерякова и ето сега — заплахите по адрес на Дина Ткачова…
— Защо не дойдохте веднага след като Андриевски ви заплаши? — попитах аз.
— Страхувах се. Той специално ме предупреди за вас.
— За нас лично ли?
— Не, какво говорите! Аз премълчах, че съм разговаряла с вас. Ако се бях изтървала, вече отдавна…
Ткачова потръпна и не довърши, но аз разбрах какво има предвид и кимнах в знак на съгласие: