— Така е.
— Не можех да седя и да чакам като заек…
— Предишния път казахте, че сте писали някои неща на компютъра на Кук. Не сте си го измислили, надявам се?
— Не, Случваше се.
— Не е ли споменавал някой от тях — Кук или Андриевски — „Ангелите от ада“ или просто „ангелите“?
Дина изви нагоре тънките си вежди, после се намръщи. Опитваше се да си припомни. И си спомни:
— Имаше един разговор, когато Дейвид се опитваше да откаже Юрка от тази история с парите.
— Ако е възможно, разкажете по-подробно.
— Кук му казваше: нима всичко това не ви стига? Та вие вече сте богат човек дори според нашите стандарти! Хайде да направим онова, за което ви плащам, а после можете да си играете вашите игри. А Юрка го успокояваше: „С нашите «ангели» това е нищо работа!“ Май че това е всичко, което си спомням.
— Е, Дина, в такъв случай ти остава само да чакаш кога ще се върне той, тогава ще започнат следствените мероприятия, показанията, очните ставки… Ако, разбира се, Андриевски се появи.
— Той може и да не се върне. Защо му е? Част от парите е превел на Запад. Сега ще дообере онези, които открадна от Руслан. А паспорти и визи има за всички възможни случаи.
— Така ли мислите?
— Той не криеше плановете си. В разузнаването не можеше да направи кариера. Сам казваше, че способностите му не са от този тип. Затова печелеше пари, та да стартира на новото място. И Леокадия няма да вземе със себе си, дори когато вече се установи там, дори няма да я покани на гости…
— А вас ще покани ли? — попита Олег.
Тя се усмихна, като даде да се разбере, че въпросът не я е обидил:
— Може би само на гости, но едва ли. Аз ще предизвиквам у него предимно неприятни спомени.
— Никъде няма да изчезне той! — заяви Слава. — Ще надене гривните, ще долети тук и търпеливо ще чака съда…
— Ако му помогнете вие.
Слава изгледа страшно Ткачова:
— Ще му помогнем!
— А аз мога да помогна на вас.
— От какви съображения? — попитах подозрително.
— За лична безопасност. Ще живея по-спокойно, ако Юра е в килията.
— И как предлагате да ни помогнете?
— Ще ви покажа сградата, от мазето на която Андриевски трябва да вземе парите.
— Поне голяма ли е сумата?
— Триста хиляди долара.
— Охо! Как би могъл да ви се довери, че ще донесете толкова пари, без да се страхува, че ще ви ограбят, ще ги приберете за себе си или просто няма да можете да домъкнете чувалчето?
— Какво чувалче?! Кутийката е като от видеокасета и в нея има големи купюри и чекова книжка от британска банка.
— Но вие сте крехка жена. И красива! Това не е комплимент, просто допълнителен рисков фактор в условията на Чечня. А той е искал да ви прати сама! Не разбирам.
— Всичко е много просто — търпеливо обясни Дина, гледайки ме право в очите. — Докато в Чечня командва Дудаев, а в Грозни живее Руслан Аслангиреев, никой не може с пръст да ме пипне. Имам пръстен с монограм, който ми даде Руслан, когато още живееше в Москва. Той има двадесет такива еднакви пръстена и ги дава на най-доверените си приятели. Искате ли да знаете защо ми го даде? Не, не е заради леглото. Той е мюсюлманин. Веднъж послуша съвета ми и спечели само от една сделка двадесет хиляди в зелено. След това ми даде пръстена. Юрка знаеше за пръстена и ме молеше да му го продам за големи пари. После разбра, че няма да го продам, и ме остави на мира.
Струваше си да помислим сериозно върху това, което ни разказа Ткачова. Ако Андриевски е получавал пари от Кук, а аз почти не се съмнявах в това, крайно време му беше да се измита. Той не е глупак, разбира, че сме по петите му и рано или късно ще научим всичко, особено ако се включат както трябва контраразузнаването и военното разузнаване. Навярно този път Ткачова не лъже. Ако послъгва малко, то е само за да оневини себе си. Макар че, от друга страна, ако имаше какво да крие за периода, когато се е запознала с Андриевски, тя не би била заинтересована от арестуването на шпионина-аналитик. За Пермитин ще бъде позор, ако зет му се окаже двоен агент, презавербуван от ЦРУ!
Струва ли си да отхвърляме помощта на бившата масажистка?
Намигнах на Слава и казах:
— Вашето предложение е интересно, Дина, но трябва да го съгласувам с началството. Ще останете ли няколко минути в компанията на другаря Величко?