— А къде е?
— Отсъства.
— По служба ли?
— Аз не съм го пращал никъде! — малко изплашено и припряно каза началникът на отдела.
— Кой го е пратил?
— Не мога да знам. Пермитин каза, че е в течение и всичко е наред.
— Нима Пермитин наблюдава отдела ви?
— Не, но…
— Андриевски питал ли ви е, писал ли е някакъв рапорт?
— Съвсем не. Вие нали знаете…
— Нищо не искам да знам. Впишете на Андриевски безпричинно отсъствие и занапред да не се повтаря, защото ще накажа вас. Ясно ли е?
— Тъй вярно — въздъхна събеседникът.
— Тогава всичко хубаво!
Шефът на разузнаването изключи селектора и погледна своя непокорен заместник.
Пермитин беше удивен и много разтревожен. За първи път в негово присъствие началникът си показваше ноктите, при това доста квалифицирано.
— Едуард Генадиевич, с това нашият днешен разговор приключи. Надявам се да сте разбрали всичко. Ако вашият зет не се яви утре на разговор при мен, ще последват организационни изводи по отношение и на двама ви. Разбрахте ли ме?
Пермитин с мъка преглътна буцата, която изведнъж застана на гърлото му, и произнесе:
— Той… той няма да успее.
— Не мога да повярвам! Перспективен служител, който се е заел да презавербува суперагент на ЦРУ, трябва да успее в определения срок. Разбирате ли? Иначе ще го изхвърлят от службата с такава характеристика, че нещастникът няма да може да се уреди на служба дори като пазач в посолството на република Зимбабве! Свободен сте!
Същата мумия, само че превита и сякаш още повече изсъхнала, мълчаливо се надигна, излезе и тихо затвори вратата след себе си.
Началникът на външното разузнаване, донемайкъде доволен от победата си, ентусиазирано придърпа към себе си папката с последните сводки. Той не знаеше, че след минута радостта ще бъде заменена от злоба и отчаяние, защото грижливата ръка на помощника беше сложила най-отгоре най-важната за днес информация — за провала на крупен руски резидент в Канада, внедрен там още през 1956 година…
А. Б. Турецки
1.
До Минералние Води летяхме всички в един самолет, но по документи бяхме две съвършено различни групи. Константин Дмитриевич Меркулов и аз с колегата от военната прокуратура Георгий Ефимов представяхме самите себе си, макар че задачите ни бяха доста различни. Костя летеше, за да провери общото състояние на законността във взривоопасния регион, а същевременно да потърси своя потенциален зет Валерий и, разбира се, да проследи никой да не пречи на следствената бригада. Аз се мъкнех извън сезона на балнеокурорт известно по каква причина, а Ефимов трябваше да ми помага и заедно с това да проучи съдбата на изпратените в Грозни със Скворцов петима „ангели от ада“. По-точно — вече четирима. Дмитрий Каратаев с прякор Плъха лекуваше в болницата сътресение на мозъка. Сам си беше виновен: като са те учили да се биеш под земята, какъв дявол търсиш на покрива!
Слава Грязнов, Олег Величко и Дина Ткачова пътуваха нелегално. По документи те бяха сътрудници на различни вестници и списания, пратени да осветляват кризата в просторите на ОНД. Изглеждаха доста колоритно и старателно навлизаха в ролите си. Слава беше направо стар вестникарски вълк, накичен с фотоапарати, частично иззети от Федулкин. Между другото дългото му кожено палто дойде съвсем на място. Направо ас, избродил света, любител на чашката, снизходителен към младите вестникарчета, които имат нахалство и хватка, но им липсва опит. А младежта се държеше съответно — наливаше се с бира и се целуваше… Не че съм дърт лицемер, но целувките им, струва ми се, не бяха съвсем за камуфлаж. Нямам нищо против любовта като такава, но опитът говори, че влюбените са безгрижни хора. Впрочем може и да се лъжех…
Дълго умувахме с Костя струва ли си да включваме в групата Дина Ткачова. В края на краищата решихме положително въпроса: каквито и мисли да й се въртяха в главата, момичето щеше да бъде под наблюдението на двама достатъчно опитни мъже. На това разчитахме, когато подготвяхме документите за нея. И на това ни оставаше да се надяваме.
Според разработения план щяхме да изпълняваме задачата, разделени на два екипа. Костя, аз и Ефимов трябваше да търсим открито Андриевски, като привлечем федералните войски и органите на МВР, ако потрябва. От ловджийска гледна точка нашата задача беше да вдигнем звяра. Шумна и безопасна работа. Нашите журналисти имаха други функции — Дина трябваше да ги заведе при сградата, където Андриевски ще търси парите си. Там, скрити, те ще чакат красавеца. Непосредствено до тях ще се спотайва група корави момчета от групата за залавяне, маскирани като местни жители. Връзката щеше да се поддържа чрез радиотелефон.