— Страхуваш се, ама на думи, нали си пенсионер! — измърмори Грязнов.
Не беше казано със злоба, затова Мойсеев не се обиди. Събра си такъмите и инструментите, но остави буркана с мезето на бюрото.
— Добре, момчета, тръгвам. Отбивайте се при мен. Хем ще си избиете стреса, хем ще наругаете на воля началството. И за мен ще има полза. Току-виж съседите помислили, че съм организирал бандитска бърлога, ще почнат да се страхуват.
— Сега нали си волна птица, Семьон, човек не знае кога ще те намери.
— След девет вечерта винаги съм си вкъщи и все сам. Възрастта, нали разбирате… Тия дни срещнах дъщерята на Шура Романова, оплаква се от майка си.
— Какво е станало? — питам аз с неволна усмивка.
— Внучката на Шура тренира гимнастика. Възникнали някакви проблеми, Александра Ивановна отишла да се разправя и им дигнала страхотен скандал! Продължите ли да безобразничите, рекла им, ще ви препрофилирам на бойно самбо.
Нямаше и пет минути след като си отиде Мойсеев, и телефонът иззвъня.
Слава вдигна слушалката:
— Грязнов слуша.
После опули очи, махна ми с ръка, грабна химикалката и едро написа на един лист „Андр.“, докато в това време говореше с меден глас в слушалката:
— Да, Юрий Владимирович, съвсем точно са ви свързали, по линия на криминалната милиция с това следствие се занимавам аз. Разбира се, всичко е много сериозно, ще ви чакаме.
Грязнов затвори слушалката и се извърна към мен:
— Разбра ли? Той сам се обади. Каза, че ще се освободи към четири часа и веднага ще дойде при мен. Ти ще бъдеш ли?
— Непременно.
Когато се върнах в кабинета си, дълго и безуспешно се опитвах да се свържа с Меркулов. Секретарката Клава казваше първо, че е при генералния прокурор, после, че е излязъл по работа и не е известно кога ще се върне. Какво пък, всичко е ясно. За да не скучае Русия, провидението й подхвърли кавказкия възел с проблеми. Политическото противостояние с Чечня прерасна във въоръжено. Всички силови министерства работеха в напрегнат режим, политиците, стараейки се да се надвикат един друг, публично обсъждаха действията на руското правителство. Москва нервно очакваше терористични актове и диверсии, като отбелязваше удовлетворено колко старателно проверяват милиционерите документите на мургавите и брадясали мъже с явно кавказка външност. Ние засега се занимавахме с обичайната си работа и тихичко се молехме да не се налага екстрено да се захващаме с разследване на взривове и политически убийства. И без тях сме затънали до гуша.
Седях зад бюрото си, чаках госта от Главното разузнавателно управление и гадаех дали да му кажа какво се случи с чантата на Скворцов, или да се правя, че всичко е станало, преди да попадне в ръцете ни.
Така и не бях решил нищо, когато на вратата се почука.
— Да? — казах и се прокашлях.
Влезе висок здрав мъж с военна стойка и незапомнящо се, но волево едро лице.
— Александър Борисович Турецки? — попита той с приветлива усмивка.
Станах и вежливо му подадох ръка:
— На вашите услуги.
Той ми подаде служебната си карта и се представи:
— Майор Осинцев, Сергей Борисович… От Главното разузнавателно управление на Генералния щаб. Това ли е чантата?
— Да, можете да я вземете.
Осинцев пое от ръцете ми чантата, кимна в знак на благодарност, но не бързаше да си тръгва.
— Александър Борисович, майор Загоруйко доложи, че вие сте ходили на мястото, където е бил открит трупът на полковник Скворцов…
Виж го ти Загоруйко, помислих си аз.
— Присъствах — казвам.
— Аз, разбира се, ни най-малко не поставям под съмнение компетентността на служителите от районното управление, но все пак ми се искаше да ви питам, дали нещо в положението на тялото не ви се е сторило странно или необичайно?
Така, значи майор Осинцев трудно може да повярва в естествената кончина на колегата си. Можем да го разберем — нима така трябва да умират разузнавачите? Впрочем това е ирония и макар да не е произнесена на глас, едва ли е уместна. Затова отвръщам без усмивка, при това съвсем искрено:
— Доколкото знам, съдебният лекар не откри признаци за насилствена смърт, така че едва ли можем да подозираме нечий зъл умисъл. От друга страна, чисто психологически, действията на покойния не са много разбираеми.