— Няма да му кажа, естествено. При това са били само трима. Всички завербувани са били много повече. Така че има надежда!
— Тя умира последна — съгласих се, после попитах от вежливост. — А как вървят вашите работи?
— Калпаво засега! Като извадим Плъха и Скворцов, някъде тук се мотаят още четирима. Ако, разбира се, не са убити.
— Не мисля, че е толкова просто да ги убият — предположих, с желанието да доставя удоволствие на полковника.
Май се получи.
— И още как! Вие не ги гледайте, че са крехки на вид. Ще ви очистят с голи ръце, при това по желание на клиента — може бързо, а може и бавно. Но това не е основното им качество — осъзна се изведнъж Осинцев и аз разбрах защо, когато той завърши: — Ето защо успяхте тогава да се справите с Плъха. Главното за тях е да се промъкнат в набелязаното място, да задигнат, да отвлекат, да взривят и изпозастрелят всичко — и да пропаднат сякаш вдън земята!
Двамата бойци вървяха на две крачки след нас. Не им беше трудно да чуят последните думи на полковника, още повече че той говореше достатъчно високо и импулсивно.
— Командире — каза единият глухо изпод маската, — значи този е ступал Плъха?
Усетих как по гърба ми тръгнаха мравки.
Осинцев спря.
— Да. И какво предлагаш?
Те се приближиха съвсем и сега бях обкръжен от три страни, което при схватка с такива специалисти беше равносилно на троен обръч нападатели.
— Както и да е било тогава, но сега можете да кажете истината. Той наистина ли искаше да ви убие?
— Струва ми се, да. В най-добрия случай — сериозно да ме осакати.
— Как мислите — защо?
— Ако отхвърлим варианта, че някой го е пратил ли?
— Да.
— Той не ми беше личен враг. Никога не съм имал подследствен или потърпевш с такава фамилия. Може би не е искал никой, освен посветените, да знае за „Ангелите от ада“.
— В такъв случай, освен вас трябва да бъде избит маса народ! — възрази Осинцев. — Този вариант не става.
— Нямам други…
4.
В осем часа вечерта, когато пристигнаха десетте „ангели“, изпратени от началника на ГРУ, започнахме да се приготвяме за пътешествието под земята.
Полковник Осинцев възразяваше много настойчиво, също като мен между другото, срещу идването на Меркулов. Но той беше непреклонен, независимо от всички наши разумни доводи.
— Ще дойда просто затова че никой от вас няма пълномощията да ме спре — заяви Костя, като май за първи път използва служебното си положение.
— Дори да не ни предстоеше бойна операция, а увеселителна екскурзия, това пак нямаше да ви бъде по силите! — горещеше се Осинцев.
— Защо сте толкова сигурен, Сергей Борисович? — смееше се Костя.
— Държите се като дете. Знаете ли, че Скворцов беше доста по-здрав от вас, а си съсипа сърцето с тази работа? И ето го резултатът.
— Ще ви оставя разписка, че съм тръгнал на свой страх и риск. Става ли?
Осинцев махна с ръка в израз на най-голяма досада:
— Правете каквото искате!
После заповяда на старшия от „ангелите“:
— Проследи да се екипират както трябва!
— Ще бъде изпълнено — солидно се съгласи той.
Започна подготовката.
Ние с Костя бяхме тръгнали като контета, затова заместник-командирът по тила първо ни донесе по един комплект вълнено бельо.
Погледнах със съмнение към кишавия, полустопен сняг.
— Няма ли да се изпотим?
— Правете каквото ви казват! — почти ми заповяда Осинцев.
Той също се готвеше да се преоблече и стоеше между мен и Костя, та да проследи едновременно дали ще наденем правилно всичките тия хитринки, които оформяха бойното облекло на „ангелите“. С желанието да смекчи строгите думи, казани току-що, полковникът добави:
— Бельото не е само за топлина. Колкото по-трудно стигнат до голото ви тяло, толкова повече шансове имате да се върнете цели и невредими.
— Разбрах, извинете ме — съгласих се смирено.
Осинцев се засмя:
— Няма нищо! Тия наполеонки предизвикват бурен кикот у всички по-млади от 75 години.
Честно казано, мислех си за съвсем други неща. Например за това, че се е съхранил първобитният стремеж към насилие независимо от хилядолетната цивилизация. За времето си каменната брадва е била прогресивно нововъведение — вече нямало необходимост да се разкъсва врагът с ръце и зъби… Но колко красиво, изящно, удобно и практично беше станало оръжието сега в сравнение с каменната брадва! Не бих спорил за това с полковника от военното разузнаване, едва ли щях да го убедя.