Но преди Грязнов да реши какво да предприеме, от втория етаж право пред краката на спецназовците скочи Валерка Чекалин и закрещя възторжено:
— Константин Дмитрич!
Бойците, които отначало настръхнаха, свалиха дулата на автоматите.
Меркулов, объркано и радостно усмихнат, протегна ръце към младежа. Валерка се затича насреща му, разделяха ги само някакви си пет крачки… Нечий тревожен вик… Валерий се оглежда, с всички сили се хвърля напред, хваща Меркулов за раменете и пада заедно с него на изсъхналата трева. Но преди тънкото му стройно тяло да докосне земята, няколко оловни оси се забиха в гърба му, като раздърпаха бели кичури вата от армейската му шуба…
Стреляше онзи, от беседката.
Докато бойците се суетяха около падналите, убиецът изскочи от беседката и с прибежки хукна към блока. Сметката му беше проста: в блока, оттам в някой апартамент — и на улицата. Но той трябваше да премине покрай гостоприемно отворения прозорец, зад който се криеше Величко. Беглецът се огледа, хвърли в отворения прозорец автомата си, хвана се за перваза и опита да се прехвърли в стаята. В този момент Олег го ритна по плексигласовия щит, който скриваше лицето му. Беглецът падна, но ловко скочи пак, за да попадне право в ръцете на бойците от спецподразделението, които вече бяха дотичали.
Притича и Грязнов, делово и безпощадно сграбчи омекналия изведнъж убиец и грубо свали шлема и маската му. Под студения, влажен вятър се откри много бледото лице на Юрий Андриевски.
— Значи ти си бил, гадино!
Константин Дмитриевич Меркулов стоеше на колене, придържаше главата на просналия се пред него Валерка Чекалин и глухо нареждаше:
— Защо скочи, глупачето ми! Аз съм с бронежилетка…
Началникът на руския отдел на ЦРУ Дейвид Кук, представящ се за служител от Държавния департамент под името Джон Керуд, ме завербува, когато се снабди с неопровержими доказателства за работата ми във фирмата „Хантала ойл лимитед“. Бях принуден да сътруднича на американското разузнаване, защото работата в тази фирма, както впрочем и съществуването й, вече беше държавна измяна. Това, че фирмата търгуваше с нефт, беше само официалното й прикритие. Всъщност „Хантала“ се занимаваше с доставка на големи партиди оръжие за всякакви физически и юридически лица в страните от ОНД и в чужбина.
Докато работех за Кук, приблизително година и половина, аз му предадох на няколко пъти секретна информация от отдел „С“, който се оглавява от моя тъст Едуард Генадиевич Пермитин. Освен това аз издадох на Кук крупен резидент на руското разузнаване в Канада.
Тъкмо по времето, когато Регионалното управление за борба с организираната престъпност влезе във фирмата „Хантала“, Кук ме помоли да му предам структурата, състава и принципите за подготовка на бойците от спецподразделението на ГРУ, наречено „Ангелите от ада“. Когато служителите от РУБОП установиха, че най-важните документи на фирмата и сметките са прехвърлени в Грозни, където се намираше филиалът на „Хантала“ аз реших да замина за там и за всеки случай да изчистя от документите името си. Просто за подсигуряване. По щастлива случайност разбрах, че ръководител на проекта „Ангелите от ада“ е моят приятел от ГРУ полковник Скворцов. Той явно имаше семейни и други неприятности, които можех да използвам. Така той ми предаде онази група, която подготвяха за отстраняването на Дудаев. Знаех, че отстраняването му и затихването на конфликта между Москва и Грозни е неизгодно за много хора. Това особено не устройваше новите военни, част от членовете на правителството и главно — Николай Королъов, шефа на „Хантала“. Взех от тях големи кредити за тази работа, не исках да харча собствените си пари…
Въпрос: Които ви плати Кукли?
Отговор: Да, и не само… Накратко, с тези пари подкупих всички бойци на Скворцов. Отидохме в Грозни едновременно и докато Скворцов чакаше в предградията бойците му да се завърнат като победители, те изпълняваха моята задача. Унищожиха архива на „Хантала“ и заедно с това очистиха и моите колеги от фирмата братя Аслангирееви. Само те и Королъов знаеха за моята ключова роля…
Когато ликвидирахме Аслангирееви, едва не ни пипнаха техните бойци. Под прикритието на „ангелите“ успяхме да се измъкнем, наистина загубихме двама души.