— Да не би да искаш да те пратя след нея, за да я предпазиш от предателството?
— Не, и без това не можете да го направите. Ще изпратят други, които няма да я уговарят…
Кимнах и исках да добавя нещо, но не успях, защото иззвъня вътрешният телефон.
— Турецки слуша.
Чух глухия глас на Меркулов:
— Привет, Саша.
— Здравей, Костя.
— Отваря се една мръсна работа. Щеш, не щеш, трябва да я поемеш.
— Какво се е случило?
— Във входа на блока си преди час е застрелян с два куршума в главата депутатът от Държавната дума Николай Корольов.
— Духът на Андриевски се е върнал за него! — изтръгна се от мен.
— Може и да е така, но това трябва да се установи и аргументирано да се докаже.
— Разбрах ви — казвам, оставям слушалката и поглеждам застиналия пред бюрото Олег.
Той се прокашля и тихо пита:
— Тръгваме ли?
— Тръгваме…