— А защо вашето ведомство е поело Керуд, а не например контраразузнаването?
— Правилен въпрос — кимна Андриевски. — Тяхна работа е да следят чужденците. Те го и следяха, докато не се издъниха. Американецът засече проследяването, отначало си даваше вид, че не забелязва, после на шега или по сериозна причина няколко пъти красиво им се измъкна. Тогава нашият шеф реши да вземе работата в свои ръце.
Точно за това ми беше говорил Меркулов. Излиза, че човекът не лъже.
— Може да се запитате защо са прикрепили мен към американеца — щабен, така да се каже, служител…
Вдигнах рамене:
— Не, моля ви, това си е ваша работа.
— Шефът пресметна тънко, че в такава ситуация най-добрият начин да приспиш бдителността е да се откажеш напълно от външното проследяване. Така аз се превърнах в леко анархично настроен интелектуалец, който знае добре английски език само защото на него са пели „Бийтълс“. Което между другото е единствената вярна подробност в цялата ми легенда…
— Юрий Владимирович, говорите така, сякаш този Керуд е супер ас от ЦРУ! — малко насмешливо забелязах аз.
— Засега не можем да кажем със стопроцентова сигурност дали той беше чиновник или разузнавач — сериозно отбеляза Андриевски. — А може да е бил и едното, и другото.
— Виж ти!
— Разбира се. Те спечелиха Студената война, по това е трудно да се спори. Но не са ни зачеркнали още, затова и се интересуват от нас.
— Ясно. Значи вие го съпровождахте в Чечня?
— Да. Бяхме навсякъде — в Грозни при Дудаев, в Знаменски при Авторханов и даже в Толстой Юрт. Аз исках да му превеждам, но Керуд говореше нелошо на руски. Понякога провеждаше някакви разговори без мен. Така че не можах да разбера всичко за нашия скъп гост. Сега трябва да пиша отчет и мисля, че няма да ме похвалят много за него. А за това, което стана вчера, пък съвсем.
— Разкажете, моля ви, какво се случи?
Андриевски разказва охотно и достатъчно подробно за инцидента. Версията му практически с нищо не се различава от това, което ни разказа свидетелят Фьодоров. Но изплува интересна подробност — човекът, който се опитвал да спре волвото с мирни средства (долари), явно е бил жител на Кавказ, напълно възможно и чеченец.
— Допускате ли пряка връзка между пътуването в Чечня и обстрелването на вашата кола?
— Напълно — съгласи се Андриевски, след като помисли малко.
— Ще поставя въпроса малко по-иначе: възможно ли е в хода на разговорите вие или Керуд да сте влезли в някакви противоречия с представителите на Чечня, които по-нататък да са се изострили?
— Да, разбрах ви. Имахме такива разногласия с генерал Дудаев. Наистина точно в тази дискусия аз не участвах, но бях наблизо и чувах откъслечно по нещо. Керуд упрекваше генерала, че събира около себе си много криминални елементи, които само подронват авторитета му. Цитираше фамилията на някакъв… не го чух. Изобщо, Интерпол го издирва, а това гълъбче охранява самия генерал или работи в контраразузнаването му, не можах да разбера ясно. Дудаев казва: аз ценя личната преданост към мен и не ме интересува какъв е бил преди човека, добър или злодей. Тогава Керуд започна да заплашва с мнението на цивилизования свят и световното обществено мнение, в смисъл — няма да ви се удаде да повторите опита на Америка, която е била построена от каторжници. Дудаев отвърна, че не го вълнува мнението на Европа и Америка. Тоест намекваше, че ориентира Чечня към мюсюлманския свят. Не знам какво още му каза Керуд, но скочи някакъв адютант или бодигард на генерала и вика: прибирайте си тоя шейтан, че търпението на джигитите скоро ще свърши! Е, прибрах си го. После отпътувахме към Толстой Юрт. По-нататък всичко мина без усложнения…