— Всъщност — тъжно се усмихна той — за тази вечер имах други планове… Не, да не си помислите кой знае какво, просто служебни неща. Знаете ли, в якето, с което бях вчера вечерта, остана бележникът ми, там записах телефона на Катерина. Може да се договорим така: аз ще прескоча сега до къщи, ще намеря телефона й и ще ви се обадя. Ако не го намеря, то днес след двадесет и един часа или рано утре съм изцяло на ваше разположение. Устройва ли ви такъв вариант? Нали сме колеги все пак?
Погледнах към Слава, а той мен. Андриевски ми вдъхваше доверие. При това във всички случаи неизвестната ни Катерина беше нужна на разузнавача теоретик, за да потвърди показанията му. А че ще го направи, нямаше никакво съмнение — те бяха имали достатъчно време, за да се наговорят за всичко, в това число и какво да приказват пред следователя. Ако, разбира се, имат нещо за криене. Трябваха ни техните показания, за да се опитаме да намерим някакви зацепки, детайли, които биха ни позволили да се придвижим напред. И ако не можем да намерим престъпниците, поне да установим кои са.
— Добре, Юрий Владимирович, този вариант ни устройва — съгласявам се аз.
След което Андриевски доста педантично изчита съставения от мен протокол, разписва се, както е редно, на всяка страница и си тръгва с думите:
— Засега не си вземаме сбогом.
Когато оставаме само двамата, Слава пита:
— Е, как ти се видя?
Свивам рамене:
— Не мога да разбера още. От една страна, като че ли не лъже, някои от нещата, които каза, ги знаех от Меркулов. Но цялата история е някак доста мъглява…
— Като всички истории в тяхната фирма — добави Слава.
— Може би. Затова и все си дънят секретните операции. Но нашата работа е да установим и по възможност да хванем тези, които са застреляли американеца.
— За установяване, ще го установим. А виж, дали ще го хванем — не знам. У нас сега зад всяка бабунка има държавна граница. Свършили са си работата и хайде в Чечня. Опитай се да ги измъкнеш оттам.
— Щом Родината заповяда, Слава… — тихо и донякъде на шега казвам аз.
— Да бе, няма си тя друга работа… Добре, отивам в дежурната, ще надникна и в барчето. Да ти взема ли нещо? Ще чакаш ли тоя славей от Ясенево да пропее, или ще си ходиш вкъщи?
— Ще го чакам. Ти нещо май говориш с предубеждение към нашия приятел.
— По навик, Александър Борисич. Нормалната човешка грешка — мнението си за един човек от фирмата наслагваме върху всички нейни представители. Е, виждаш ли как съм се изпраскал във формулировките, докато съчинявам доклади!
8.
Одобрих предложението на Грязнов да се обърнем към шофьорите, преминали през онази злополучна вечер по Минското шосе, макар да не възлагах особени надежди на този начин за търсене на свидетели. Въпреки това съобщението по радиото даде резултат. Следобед и към вечерта започнаха да се обаждат и да идват свидетели. Помощниците на Грязнов подробно разпитваха всички. След час и половина вече имахме повече или по-малко достоверни описания на престъпниците и съвсем безполезни фотороботи. И това беше напълно естествено. Първо: било е вече тъмно, и второ — момчетата с автоматите съвсем не са искали да се харесат или да бъдат запомнени от когото и да било. По-скоро напротив.
И ето с какво разполагахме в края на краищата. Единият е бил ярко изразен кавказец, но не е арменец или азербайджанец, а по-скоро грузинец или чеченец. Топло, по-топло, както се казва в познатата игра. Ръстът му е бил над средния, правел впечатление на физически здрав човек. Небръснат, с голям нос, но не прекалено. Очите му блестели. Ама че белег, нощем на всички, които гледат срещу светлината, им блестят очите. За прическата и формата на веждите и челото никой нищо не можеше да каже, защото до самите очи на човека била нахлузена черна плетена шапка. Подобни типове се мотаят със стотици по столичните пазари.
Вторият — ярко изразен славянски тип с обветрено, небръснато лице. Но ако при кавказеца синкавата брадясалост на брюнет му придавала все пак известен чар, то върху червендалестото лице на втория посивялата четина изглеждала мърляво. Облечен бил в яке и джинси. Същата като на съучастника му шапчица била надяната почти до очите. Единственият особен белег, ако това се беше случило през осемдесетте години, вероятно би бил, че стрелял добре с автомат. Но в нашето буйно време се нароиха повече добри стрелци с автомат, отколкото читатели на Пушкин.