Всичко свидетелстваше за това, че домакинът или домакинята, изглежда, са се забавлявали сами, след което са отишли на водни процедури.
Вървейки зад Грязнов, двамата с Андриевски надзърнахме в кухнята. Тук, както и в коридора, мебелите бяха оскъдни, затова пък в ъгъла уютно бръмчеше голям бял, съвсем нов хладилник. Слава не пропусна да погледне и в двете му камери. Във фризера в пластмасови чинийки, завити в целофан, имаше ягоди. А в голямото отделение — ярки консерви, бурканчета, бутилки и шишенца. Съдейки по всичко, тук, макар и отскоро живее заможен човек, необременен от семейство, най-вероятно — млада жена. Както се казва в една игра — вече е по-топло.
Водата в банята течеше без особен шум, даже ми се видя странно, че Слава се изхитри да чуе ромоненето й, при това от стълбищната площадка. Но онази, която е била в банята, явно се беше опитала да превърне това банално помещение в сауна. Светлосивата врата отвън почти се беше запотила, през цепнатината се промъкваха облачета миришеща на прегрято желязо пара.
— Какво прави тя там, стерилизира ли се? — попита по-изучилият се в домакинството след брака си следовател Турецки.
Казах това, да си призная, без да помисля, просто защото започнаха да ме потискат лоши предчувствия.
Юра Андриевски тръгна към вратата на банята, възкликвайки:
— Катя, не чуваш ли?!…
Но Грязнов изведнъж го отблъсна и дръпна дръжката. Резето се изтръгна със слаб трясък от скобите и ние отстъпихме — от банята се изтръгна гъст облак пара.
Вътре капеше отвсякъде — от стените, от тръбата, която обикаляше по периметъра половината стена, даже от тавана — толкова много пара вече бе успяла да се кондензира във водни капки.
Но ние не обърнахме внимание на повредите, причинени на банята, взирахме се в самата вана. В нея лежеше почти невидима от парата млада гола жена. И ако се съди по всичко — мъртва.
Като ругаеше и се пазеше с шапката си от непрекъснато падащите капки, Слава с един скок се добра до крановете и ги затвори. След това се позабави малко, но отвъртя крана със студената вода.
— Така по-бързо ще излезе парата — обясни той, макар че това ми беше ясно.
— Мъртва ли е? — попита пребледнелият Андриевски.
Слава отиде до коридора, където се съблече, и отговори чак като се върна:
— Боя се, че да. — После професионалният цинизъм го дръпна за езика: — За първи път виждам такъв изродски начин за самоубийство — да се свариш във ваната си! — Но щом видя шашнатото, разстроено лице на Андриевски, добави: — Моля за извинение. Шегата не беше уместна.
— Не, моля ви се, разбирам ви… Но как така?
Реших, че гледката и следващите оперативни мероприятия и процедури са твърде силно преживяване за шпионина теоретик, и му казах:
— Юрий Владимирович, страхувам се, че вашето присъствие вече не е необходимо. След няколко минути ще пристигне дежурната група, така че няма да ни е до вас. Съгласен ли сте?
— Да, навярно…
— Затова ви моля, слезте долу и кажете на шофьора да извика дежурната група на този адрес. Кажете му също, че аз го моля да ви закара където искате.
— Добре. Всичко най-хубаво… ох, какво приказвам! Извинете!
Той се облече, като отначало не можеше да уцели ръкавите си, после изскочи от апартамента.
Слава подметна, докато палеше цигарата си:
— Кекав ми се вижда юнакът за външното разузнаване!
— И то вече не е същото.
— Да те вземат мътните… — беззлобно изруга Слава. — Не можеш ли мълчаливо да одобриш изводите и самостоятелните разсъждения на другаря си?
— Не се сърди! — казвам му. — Знаеш, че началническото кресло има удивителната способност да променя психиката на човека, докато си контактува само със задните му части.
— Егати! — оцени Слава с една дума способностите ми в схоластиката и не без гавра добави: — А сега, почтени господине, да се върнем към нашите ежедневни фъшкии!
Разбирах го, а и всеки, който е виждал често работата на смъртта, би го разбрал. Нормалният човек не може да привикне към това, а лекият словесен цинизъм служи за своеобразна защита от нервен срив. Някои дори не могат да погледнат труп, а на нас ни се налага да работим с него.
Върнахме се в банята и се наведохме над трупа. Сега разбрах защо Вячеслав се изтърва за зверското самоубийство. Мъртвата жена в мътната гореща вода, цялата червено-жълта, безсрамно просната в агонията си, действително напомняше на сварена. По-точно щеше да прилича, ако беше й се смъкнала кожата. А тя беше просто напарена над всякакви граници.