— Удавила ли се е? — попитах аз.
— Най-вероятно. Или са я удавили.
— Не се забелязват следи от борба.
— Това още нищо не значи.
Над ваната вместо пара сега се надигаше някакъв смътно познат, неприятен мирис.
— Какво е това? — попитах аз, като изразително поклатих носа си.
— Повръщано.
— Може мацката да се е накъркала до драйфане от мъка или от страх, което е по-вероятно. После е влязла във ваната, а пък тук й е прилошало и — фатален край?
— Може — съгласи се Слава. — По-добре да е така. Ами ако тя е разпознала някого от нападателите? Нали са в едно котило — проститутки, бандити и прочие криминални типове. Изобщо, аутопсията ще покаже. Дай да подушим тук, докато следите още парят.
Грязнов изсумтя, щом осъзна двусмислеността на думите си — нали стояхме до горещата вана.
Вячеслав се зае с дрехите и обувките на починалата, а заедно с това търсеше всичко, което би могло да ни насочи към някаква следа. Той огледа внимателно всички фасове в пепелника: има ли следи от червило, какъв е привкусът на филтъра.
Аз изучавах от другата страна на затрупаното с боклуци бюро документите, които открих в една кутия от обувки на долния рафт на холската масичка.
Тук беше всичко, което ни трябваше, за да установим самоличността на домакинята. Например паспорт на името на Екатерина Николаевна Мешчерякова, жителка на Белгород, родена през 1970 година. От снимката ме гледаше миловидна, симпатична девойка с добри, весели очи. Тя не беше суперманекенка, но вероятно е завъртала главите на доста хора. Сега това, което беше останало от нея, изстиваше във ваната в очакване на съдебния лекар. А ето и диплома за средно образование. Бележките й бяха средна работа. Е, не всички могат да бъдат като София Ковалевска… Не, да се върнем на паспорта, да го поразлистим. Няма особени бележки, нито печат за встъпване в брак, и с деца не е успяла да се уреди. Адресна регистрация — записана е на Шаболовка, в общежитие, ако се съди по печата „Временно“.
Тогава защо е тук? На гости? Или на квартира? В такъв случай би трябвало да печели доста. Отбелязах си в бележника, че трябва да разбера преди всичко чий е този апартамент, къде е собственикът му и кога, на кого и за колко е дал под наем своето жилище.
На вратата настойчиво се позвъни.
Дойде оперативната група и в жилището веднага стана тясно и задушно. Аз взех кутията и се преместих на дивана. Не открих повече нищо, което да представлява сериозен интерес. Снимка на светлокос младеж със същия ясен поглед, който е имала някога и Катерина. Отделих я за всеки случай настрана. Разбира се, малко е вероятно някога влюбеният юноша, като е разбрал какъв живот води кралицата на мечтите му, да я е удавил във ваната. Ненапразно писателите на кримки не обичат такива банални мелодрами. Но опитът показва, че животът е изпълнен именно с такива страсти. Само дето финалите често са трагикомични, трудно е да се описват на висок стил.
Неравно откъснат от училищна тетрадка лист. На него Мешчерякова е започнала набързо да съчинява писмо до родителите си. И тук поредната баналност. Хвали се, че успешно се учи в техникума, печели добре на хубава работа и всичко й върви отлично. По някои въпроси е била педантка. По-конкретно, отгоре на писмото, преди „Здравейте“, беше изписана дата отпреди половин година.
Малко, изящно бележниче с монтирани в подвързията му химикал и ключалка. Стилна вещ, а и скъпа. И нея ще взема.
Хората от оперативната група работят малко нервно, макар и старателно. Опитват се да надникнат навсякъде и в същото време да не ме тревожат — мен, важната клечка от Прокуратурата на Русия. Поставям се на тяхно място и разбирам, че им е трудно да не ме забелязват. Прибирам всички бумаги и документи, които ме интересуват, намирам Грязнов, казвам му, че ще го чакам на „Петровка“, и излизам от апартамента. След мен изнасят покритото с чаршаф тяло. Опитвам се да пропусна напред санитарите, но по стръмното, тясно стълбище на „хрушчовския“ блок не е възможно нито да се разминеш, нито да се обърнеш. Така и слизаме: отпред аз, а след мен, както си му е редът — с краката напред, плаваше на твърдата си носилка Катя Мешчерякова.
10.
Нощ. Седим със Слава в неговата канцелария и пием горещ силен чай, почти заварка. Криво ни е, защото по всичко изглежда, че сме помогнали на Мешчерякова да умре.