Според показанията на съседите Мешчерякова се появила в този апартамент преди два месеца. Дотогава там живеела самотната бабичка пенсионерка Авдотя Кузминична Голубьова. Някъде в началото на годината при старицата започнали да наминават редовно млади, добре облечени хора. Носели й продукти, лекарства, един път довели със себе си и лекар. После Голубьова взела да си събира багажа нанякъде, май открила някаква своя племенница или друга роднина. Бабичката заминала и изчезнала.
В началото на есента идвала някаква дамичка, млада и нафукана, довела шлосер от жилищно-експлоатационната служба, огледала апартамента и си заминала. А скоро след нея се появила Мешчерякова, отворила със свой ключ, нанесла се, на другия ден докарала някои мебели и заживяла там. Не общувала активно със съседите, отначало поздравявала всички, после само онези, които й отговаряли. Когато някой я попитал за Голубьова, Мешчерякова спокойно отговорила, че не познава такава, апартаментът е взела под наем от някаква жена, но фамилията й не е Голубьова.
Нататък, разбира се, ние ще разберем кой е дал под наем апартамента на Мешчерякова и как е станала собственичка неизвестната дама. Но аз усещах, че и тук работата намирисва както при „Геронт-сервиз“. Това дело ми седи на главата вече половин година. Директорът на фирмата и счетоводителят лежат в предварителния арест и дават показания, а още един от фирмата успя да избяга.
От заключението на медицинската експертиза ни е известно, че Мешчерякова се е удавила във ваната. При това тя би могла да се е удавила както от водата, така и от повръщаното — и едното, и другото е открито в белите й дробове и стомаха. Именно последното обстоятелство ни принуждава да признаем, че тя е влязла сама във ваната или са й помогнали. Ако се има предвид съдържанието на стомаха, Мешчерякова е била в средна степен на опиянение. Анализът на кръвта показа, че степента е била доста по-силна, почти до критичната точка. Това противоречие беше разрешено, когато при по-педантичния оглед на трупа бе открита следа от убождане на лявата мишница. Тъй като в кръвта и в тъканите не бяха открити никакви химикали, освен етилов спирт, можеше да се предположи, че някой е вкарал във вените на Мешчерякова алкохол. Което означава, че имахме работа не с нещастен случай, а с убийство. И, струваше ми се, не районната прокуратура ще се занимава с делото на Мешчерякова. В средата, където се е движела напоследък Катя, убиваха просто и по-ефективно. Макар че по повод на ефективността май се престарах. Ефектът и в този случай беше достатъчен.
Онзи, който е помогнал на Мешчерякова да се отправи на оня свят, беше направил всичко старателно и акуратно, без да остави и най-малка следа от престоя си в апартамента. Но педантичният Грязнов установи, че в кухненското шкафче, по времето, докато бяхме в апартамента, всичката посуда бе суха, отдавна измита, с изключение на една чиния и една мелхиорова чашчица. Гостът на Катя не е пил шампанско, можеше да се предположи, че е бил мъж. Можеше да се предположи и по следната причина — инжекциите с водка не бяха направени много акуратно, един път този „медик“ даже не успял да попадне във вената и вкарал цялата доза просто под кожата.
Разбирах колко сложна задача имаха оперативните служители. Ако сега, в близките часове, не успеят да попаднат на нещо, на някаква следа, следствието може да забуксува в задънена улица. Сложността идваше и от това, че убитата не беше обикновена гражданка, която е пред очите на всички и всяко отклонение от общоприетите норми на живот или поведение веднага ще бъде забелязано от съседите или колегите й. Целият живот на Катя и професията й, така да се каже, бяха пълно отрицание на нормалното. А нейните колежки по професия няма да кажат нищо, дори да знаят кой и защо е очистил Катя.
В показанията на любопитните съседи изплува още един интересен момент. Тази вечер, някъде след шест часа, на вратата на апартамент №14 позвънил милиционер. Влязъл, пуснала го е значи, а кога си е отишъл, никой не видял, всички били пред телевизорите да гледат някакъв сериал за екзотични страдания. Какъв е бил милиционерът, може би кварталният? — разпитвал оперативният служител. Може и да бил той, съгласила се съседката, само че бузата на милиционера била превързана, сякаш има зъбобол. Носел дипломатическо куфарче.
Слава се обади на кварталния по телефона. Човекът се кълнеше и божеше, че не е стъпвал в четиринадесети апартамент повече от половин година. Оправдаваше се, че блокът е спокоен — няма нито хулигани, нито рецидивисти. От своя гледна точка беше прав, разбира се, но от това не ни ставаше по-леко.