— Е, кажи какво правиш, откакто те видях за последен път.
— Имаш предвид още като малка?
— Аха.
— След като си тръгнах от вас двамата със Сюзън, отидох при мисис Ътли в Ню Йорк и тя… общо взето, ме отгледа.
— Ти работеше за нея, така ли?
— Да. Тя ме научи да се обличам, да ходя и да говоря правилно. Показа ми как да поръчвам в скъпи ресторанти.
— Тя отдавна се занимава с това, още преди да избягаш с Рамбо — отбелязах.
— Господи, ти помниш името му?!
— Всичко помня — отвърнах.
— Мисис Ътли ме научи да чета книги, да ходя на концерти и представления и да следя новините, така че да мога да водя интелигентен разговор. Продължавам да чета „Ню Йорк Таймс“ всяка сутрин.
— Имаше ли други връзки след Рамбо?
— Не — отвърна Ейприл. — Освен това мисис Ътли винаги ми даваше най-добрите поръчки. Никакви гадости, най-вече по-млади мъже. Редовни клиенти.
— Но не си срещнала никой по-специален?
— Господи, ти все още си такъв романтик — каза тя. — Виж, проститутките не бива да се влюбват. Научих го от Рамбо.
— Той просто не е бил мъжът, в когото е трябвало да се влюбиш — казах аз. — Но това не означава, че някъде няма такъв.
Ейприл се засмя. Не звучеше весело.
— Мъжете са свине — каза тя.
— Грух-грух — казах аз.
— С изключение на теб — уточни тя.
— Може би някъде има още един, който не е — настоях. Всъщност дори не съм съвсем сигурен дали Хоук е свиня, или не.
Тя шумно въздъхна.
— Добре де, повечето мъже са свине.
— А как е социалният ти живот?
— Социалният ми живот ли?
— Аха.
— Нямам кой знае какъв социален живот — отвърна тя. — Най-вече работя.
— Имаш ли приятели?
— Разбирам се добре с момичетата, които работят за мен.
— Имаш ли свободно време?
— Когато имам свободно време, ходя на фитнес. В моята професия трябва да съм във форма.
— Значи и ти приемаш клиенти?
— Понякога, ако ми харесат.
— От какво зависи?
— Като начало човекът трябва да се интересува от жена на моята възраст.
— Няма ли друго? — настоях. — Само това ли ти харесва?
— О, я ме остави на мира — каза Ейприл. — Бях забравила какъв си. Ти продължаваш да работиш по моя случай.
— Да работя по твоя случай?
— Все още се опитваш да ме спасиш — обясни тя. — Аз просто съм си такава. Не можеш да ме спасиш.
— Освен от човека, който ти се обажда по телефона — напомних й аз.
Спряхме на Кларъндън Стрийт и зачакахме светофара.
— Май си го изпросих — призна Ейприл. — Все пак аз дойдох при теб, защото имах нужда от помощ. Но не можеш ли просто да ми помогнеш, без да ме спасяваш?
— Естествено, че мога — отвърнах.
9
— Знаеш ли какво си мислех?
— Знам какво си мислиш обикновено — отвърна Сюзън.
— Не, този път е нещо друго — казах. — Мъжете, поне хетеросексуалните, нямат представа какво правят другите мъже по време на секс.
— Смяташ да ме попиташ, така ли?
— Не — отвърнах. — Но предполагам, че по същата логика хетеросексуалните жени вероятно нямат представа какво правят другите жени по време на секс.
— Смяташ да ми кажеш, така ли? — Не.
— Страхотна мисъл ти е хрумнала — похвали ме Сюзън.
— Не ти ли е интересно?
— Не.
Бяхме си поръчали един общ голям сандвич на бара в „При Анри“. Според Сюзън със сандвича вървеше ризлинг. Аз си поръчах бира.
— Мъжете си мислят за такива неща — настоях.
— Жените — не — каза Сюзън.
— И двамата правим генерален извод, съдейки само по себе си, нали? — уточних.
— Да — потвърди Сюзън.
— Според Ейприл всички мъже са свине — продължих.
— Може би собственият й опит го подсказва — предположи Сюзън.
— Така е — съгласих се аз. — Но работата е там, че няма как да го разбера. Сигурно ли е, че всички мъже, с които се е срещала, наистина са свине?
— Не всички мъже често ходят при проститутки — отбеляза Сюзън.
— А тези, които го правят редовно, имат някакъв проблем.
Сюзън кимна. Беше отрязала малко парченце от половината сандвич и дъвчеше миниатюрна хапка от парченцето.
— Ти например според мен не си прекалено голямо прасе — добави тя.
— Еха — казах. — Благодаря ти за оказаното доверие. Тя се усмихна и отпи от виното.
— Защо се интересуваш от това?
— Защото се тревожа за Ейприл.
— Вероятно е основателно — каза Сюзън.
— Тя изглежда толкова организирана и спокойна — продължих. — Направо ти стопля сърцето. А на следващия ден се разхождаме, аз я питам как върви социалният й живот и тя отговаря, че всички мъже са свине.