— Включително и ти?
— Когато повдигнах този въпрос, тя каза: „С изключение на теб.“
— Нека да направя един генерален извод — предложи Сюзън. — Всички хора правят генерални изводи. Току-що и двамата също го направихме, нали?
— Да, но генералният извод й пречи изобщо някога да изпита… любов.
— Тя е прекарала живота си при обстоятелства, в които любовта е въпрос на търговско договаряне — каза Сюзън. — Доколкото си спомням, онзи път, когато наистина имаше сериозен проблем и се наложи ти, така да се каже, да я откупиш, тя го беше направила от любов.
— Мислиш ли, че е било любов?
— Тя е смятала така. И заради цялата тази история надали й става по-лесно отново да се влюби.
Отхапах от сандвича и отпих от бирата.
— Когато бях на двайсет и две — започнах, — с две други момчета от армията отидохме до Япония в отпуск. Настанихме се в хотел до спирката на метрото в Сугамо с няколко момичета, на които бяхме платили за цялата седмица. Къпехме се във ваната, те ни готвеха на едно хибачи в стаята, тогава за пръв път опитах сукияки и правехме с тях нещо, което ни приличаше на добър секс при добри обстоятелства. Беше много приятно. В края на седмицата се върнахме на фронта.
— Накъде биеш? — попита Сюзън.
Усещах как ме гледа. Започваше да проявява интерес към темата. Винаги го усещах.
— Ние се харесвахме. Не ги смятахме за по-нисши от нас. Може би ни е било по-лесно заради езиковата бариера, но не усещах нищо лошо. Както и нищо хубаво. Бяхме нещо като приятели, които току-що са се запознали и се забавляват… за известно време.
Сюзън кимна.
— Да — каза тя.
— Това беше последният път, когато съм бил с проститутка.
— Сигурно през тази седмица също така сте си пийнали — предположи тя.
— Абсолютно.
— Война, уиски и жени — каза Сюзън.
— Да — съгласих се. — Три занимания за големи момчета.
— Значи можем да го наречем нещо като ритуал за отбелязване на възмъжаването?
— Така дори звучи очарователно — казах аз.
— И накъде биеш? — настоя Сюзън.
— Не знам. Нещо ме тревожи.
— Ейприл живее по-добре, отколкото щеше да живее, ако не те беше срещнала — заяви Сюзън.
— Да — съгласих се. — И аз мисля така. Но това не означава, че е по-богата.
— Вярно — каза Сюзън. — Но ти не си господ.
— Откъде знаеш? — попитах.
Сюзън ми се усмихна само с очи, докато отхапваше ново парченце от миниатюрното парче, което си беше отрязала от половината сандвич.
— След като говорих с Ейприл онази вечер, се прибрах и потърсих компаньонки по интернет. Тя се оказа права — наистина са милиони. Както може да се очаква, техните страници почти винаги са свързани с порносайтове. Така че разгледах и порносайтовете. Не се регистрирах никъде, просто разгледах какво предлагат.
— А винаги си твърдял, че си купуваш „Плейбой“ заради статиите — отбеляза Сюзън.
— Разгледах няколко порносайта, при това съвсем повърхностно — настоях. — След известно време ти става гадно. Но ми направи впечатление с каква отрицателна енергия се продава този продукт. Сякаш се предлага само на хора, които не обичат жените. Жените винаги са описвани като „курви“, „кучки“ или „мръсници“. Винаги изгарят от нетърпение да се чукат, да ги чукаш или каквото там предлага съответният сайт. Дори разгледах някои гей сайтове. Същата работа. Обектите на желанието, независимо дали са мъже или жени, винаги се представят с презрение освен неконтролируемата им готовност да правят секс с теб.
— Значи няма взаимност — каза Сюзън.
— Абсолютно никаква.
— Не си първият, който го забелязва — изтъкна Сюзън.
— Честно? — казах разочаровано. Сюзън се усмихна.
— Значи твърдиш, че сексът с търговска цел и порнографията обезчовечават обекта на желанието?
— И субекта, който желае — добавих. — Работи в двете посоки.
— Значи порнографията и проституцията може би все пак не са престъпления, при които няма жертви — заключи тя.
— Може би не — съгласих се аз. — Номерът е да разбереш кой е жертвата и кой е престъпникът.
— Тези въпроси са ми прекалено абстрактни — каза Сюзън. — Но на нивото, на което мога да разсъждавам, ми се струва безспорно, че Ейприл си остава жертва, въпреки че сигурно не е толкова нещастна, колкото беше преди.
10
В свободната си вечер едно от момичетата на Ейприл се прибирало пеш от киното на Копли Скуеър, когато я дръпнали в една уличка до къщата и я пребили. Счупили й носа и един зъб. Имала синини по лицето и едно пукнато ребро. За кратко изгубила съзнание, а когато се свестила, успяла да стане и да се довлече до къщата, където Ейприл повикала линейка.