— Не — отвърнах.
— А знаеш ли правилата?
— Не.
— И аз — каза тя.
Хоук взе една от своите фигури и я премести. Теди бавно кимна, все едно одобряваше хода.
— Ще дойдеш ли в кабинета ми за малко? — попита ме Ейприл.
— Естествено.
Излязохме от салона, минахме покрай рецепцията и влязохме в офиса. Служителките работеха на компютрите си.
— Разкажи ми нещо повече за Теди Сап — помоли Ейприл.
— Какво повече?
— Струва ми се някак различен.
— Той е различен — потвърдих. — Както и Хоук. Както и аз. Всички сме различни. Точно затова сме в този бизнес.
— Да, но… защо му е такава косата?
— Прекалено руса ли ти се струва?
— И изкуствена. Прилича на някакъв странен борец или културист, или нещо подобно.
— Теди е гей — обясних аз. — Дълго време се е борил с това. Но накрая е взел решение. И с косата си все едно казва: „Не се опитвам да мина за хетеросексуален.“
— Тогава може ли наистина да прави това, което се очаква от него?
Замълчах. Можех да кажа много неща. Но не казах нито едно от тях. Просто отговорих на въпроса.
— По-добре от почти всички хора на света.
13
Бях качил краката си на бюрото и говорех по телефона с Патриша Ътли, която си беше вкъщи в Ню Йорк. Днес Пърл беше при мен, в офиса, на канапето, и се забавляваше, като лежеше по гръб с увиснала глава и изплезен език. Лежейки така, тя изглеждаше, все едно че няма кости и нерви, а времето и напрежението нямат значение и всичко е само игра.
— Когато ми я доведе, тя беше едно изплашено дете — каза Патриша Ътли. — Аз се заех с нея и започнах да я обучавам. Цялата първа година изобщо не съм я карала да работи.
— Операция „Чисто сърце“ — казах аз.
— Е, не съвсем. Все пак се занимавам с бизнес. Но и собственото ми детство беше доста бурно, така че проявих съчувствие.
— И може би си по-мека, отколкото си признаваш — добавих.
— Намерил се кой да го каже — отвърна тя. — Във всеки случай тя беше почти пораснала и напредваше добре, когато реши да избяга с онзи идиот Рамбо.
— Който не беше по-мек, отколкото си признаваше.
— Никак — съгласи се Патриша Ътли.
— Всичко в замяна на любовта?
— По-скоро „нещо в замяна на любовта“ — уточни тя. — Не всичко. Но когато ти ми я върна, се наложи да започнем почти отначало.
— Животът й не е бил лесен.
— С повечето хора е така — каза Патриша Ътли. — Особено в този бизнес. Ние се опитваме да бъдем изключение.
— Всички се опитваме да бъдем изключение — изтъкнах аз. — Но ти наистина успяваш.
— Това имитация на Хъмфри Богарт ли беше?
— Щом се налага да питаш, явно не.
— Виж фактите — каза Патриша Ътли. — В крайна сметка успяхме да я вдигнем на крака и Ейприл стана едно от най-успешните ми момичета.
— Кажи ми за бизнеса, в който си я вкарала.
— Бизнесът не е върхът. Но все пак й дава възможност да управлява нещо според възможностите си и да печели прилично. Направих го най-вече заради нея.
— Получаваш ли процент?
— Да. Десет процента.
— От приходите?
— От чистата печалба — отвърна тя.
— Значи го правиш за Ейприл, а?
— Да. Прибирам малко над седем хиляди и петстотин долара годишно.
— Значи целият бизнес носи на Ейприл около седемдесет и пет хиляди?
— Общо взето — отвърна Патриша Ътли. — Има много текущи разходи.
— Наем за къщата, мебелите, осигуровки за момичетата и служителките?
— Както и разходи за бара, трапезарията, подкупи за полицията, таксата за мистър Маркъс, почистването, сериозна сметка за пране, медицински прегледи за момичетата, разходи за облекло.
— А заплати за момичетата? — попитах.
— Проститутките? Те получават аванс от бъдещите постъпления. Ако не излязат на печалба в сравнително кратък срок, ги заменят.
— Как върви бизнесът на Ейприл в сравнение с твоя в Ню Йорк? — попитах.
— По отношение на печалбата?
— Да.
— Джобни пари — отвърна тя. — Прекалено малък оборот и прекалено много разходи. Вероятно никога няма да успея да си върна първоначалната инвестиция.
— Очаква ли се изведнъж да потръгне по-добре?
— Не — отвърна Патриша Ътли. — Съмнявам се. Не съм се замисляла специално, но ми се струва, че пазарната ниша вече е запълнена.
Пърл изведнъж скочи от канапето и бързо обиколи офиса ми, докато не откри една мръсна и прокъсана плюшена играчка, която представляваше животно от неопределен вид. Вдигна я в зъбите си и стисна, така че играчката изквича, после ми я донесе.
— Какъв е този звук, за бога? — попита Патриша Ътли.
— Плюшена играчка — обясних.
Пърл продължи да квичи с играчката, докато не я взех и не я хвърлих в другия край на стаята.