Момиче за сто долара

— Някои от хората на Оли могат да го потвърдят — обадих се аз.

— Но… — каза Хоук.

Сап кимна.

— Но има и жени, които не се чувстват удобно в наше присъствие именно защото липсва елементът на сексуално напрежение. Защото не могат да използват секса, за да ни контролират. Защото не е ефикасно да флиртуват с нас.

— Това важи и за много хетеросексуални мъже — намесих се аз.

— Естествено — съгласи се Сап. — Вероятно важи за теб.

— Може би трябва да питаме Сюзън — предложи Хоук.

— Там е различно — казах. — То е любов.

— Аха — каза Хоук.

— Във всеки случай — продължи Сап — жена като Ейприл може да придаде сексуален нюанс на общуването си с мъжете, което не може да постигне с един хомосексуалист.

— Защото сексът е единственото нещо, с което може да си служи — уточних аз.

— И още как — потвърди Хоук.

— Тя познава онзи тип от Ню Йорк, нали? — попита Сап.

Кимнах.

— Така ли ще го оставиш? — попита той.

Хоук се засмя.

— Работил си с него вече няколко пъти — каза той. — Според теб какво ще направи?

— Според мен ще захапе този случай като бобър дърво — каза Сап.

— Ще заминеш ли за Ню Йорк? — попита Хоук.

— Да — отвърнах.

— За да говориш с Фарнсуърт?

— Струва ми се добро начало.

— А после? — попита Хоук.

— Зависи какво ще ми каже той.

— Да предположим, че ти каже да вървиш на майната си — каза Сап.

— Всички казват така, нали? — съгласих се.

— Спенсър не харесва Фарнсуърт по същия начин, по който харесва Ейприл — поясни Хоук.

— Значи може да се наложи да действаш по-решително — каза Сап.

— Имам си начини — отвърнах.

— Някой плаща ли ти за това? — поинтересува се той.

— Получавам два пъти повече от теб.

— Аз нищо не получавам — каза Сап.

— Но всеки цент си струва — отвърнах.

Хоук отби до бордюра пред терминала на „Делта“ и каза:

— Робин Худ поне е крадял от богатите, преди да раздава на бедните.

— И е живял с цяла банда разбойници в гората — въздъхна Сап.

27

Този път реших да приложа друга техника на Лайънел Фарнсуърт. Номерът с адвоката и парите сигурно нямаше да мине втори път — нито пред него, нито пред портиера. Така че в един слънчев хладен ден в Ню Йорк просто започнах да се разхождам близо до сградата, в която живееше. Късно следобед той излезе от входа, облечен с палто от камилска вълна с колан и широки ревери, и зави надясно по „Сентръл Парк Уест“ към Кълъмбъс Съркъл. Настигнах го и закрачих до него.

— Разходките са хубаво нещо — казах. — Нали? Той ме погледна и едва не се върна обратно.

— Пак ти — каза.

— Аз.

— Ъъъ… човекът от адвокатската кантора, нали?

— Общо взето — отвърнах.

— Как така „общо взето“?

— Излъгах — обясних. Той спря.

— Излъга?

— Да — потвърдих. — Всъщност съм детектив.

— Детектив?

— Точно така.

Пак закрачихме по тротоара.

— От полицейското управление в Ню Йорк ли? — попита той.

— От Бостън — отвърнах.

Той ме погледна, отвори уста да каже нещо и размисли. Беше започнал да върви малко по-бързо. Аз не изоставах.

— Оли Демарс си каза всичко — продължих.

— Оли Демарс?

— Аха.

— Не мисля, че го познавам.

— Познаваш го — отвърнах. — Били сте заедно в „Алънуд“. Преди шест месеца ти си го потърсил и си го наел да притеснява Ейприл Кайл. Казал си му да не убива никого. И да не прави нищо лошо на самата Ейприл, но да не прекратява натиска, докато не му кажеш да спре.

— Той лъже — заяви Фарнсуърт. — Коя е Ейприл Кайл?

— Не мисля, че лъже — отвърнах.

— Лъже — настоя Фарнсуърт. — Можеш ли да вярваш на всичко, което ти казва бивш затворник като него?

— А да вярвам ли на всичко, което ми казва бивш затворник като теб?

— Беше съдебна грешка — каза Фарнсуърт. — Бях напълно невинен.

— Тогава защо те изпратиха в „Алънуд“?

— Прокурорът искаше да направи кариера.

— Като осъди човек от висшето общество като теб?

— Абсолютно — потвърди Фарнсуърт.

— Значи все пак познаваш Оли? — казах аз.

— Сега си спомних кой беше — отвърна Фарнсуърт. — От „Алънуд“. Почти не се познавахме. Не знам защо е решил да твърди такива неща за мен.

— Сигурно от завист — предположих. — Между другото, имам доказателства, че си се възползвал от професионалните услуги на Ейприл поне двайсет пъти в годината, преди тя да се премести в Бостън, и че винаги си я търсил по име.

— Той ли ти го каза?

— Не. Научих го по друг начин.