— Както вече ти казах и пак ти казвам, не познавам никаква Ейприл Кайл.
— Лайънел — казах аз. — Имам свидетели, които ще потвърдят, че често си прекарвал доста време в компанията на Ейприл Кайл, като всеки път си поръчвал точно нея по име. Разполагам и с показанията на Оли Демарс, който може да потвърди, че си го наел да тормози Ейприл Кайл, като отново си я посочил изрично по име. Оли каза, че си му изпращал парите всяка седмица. Въпрос на време е да разберем от коя банка, така че да получим копия от банковите преводи.
Фарнсуърт гледаше право пред себе си, докато вървеше по тротоара. Известно време повървях мълчаливо до него. Стигнахме до Кълъмбъс Съркъл и зачакахме да светне зелено.
— Ти не си основната ми цел в този случай — казах аз. Фарнсуърт не откъсваше поглед от светофара.
— Мога да те изтормозя, но мога и да те пусна — продължих. — В зависимост от това доколко си готов да говориш с мен. И какво точно ще ми кажеш.
Светофарът светна зелено. Тръгнахме да пресичаме.
— Да отидем в Таим Уорнър Сентър — каза Фарнсуърт. — И да поговорим.
— Идеално — заявих въодушевено аз.
28
Седнахме на едно канапе с кожена тапицерия пред голям прозорец във фоайето на последния етаж на Таим Уорнър Сентър, откъдето се разкриваше изглед към Кълъмбъс Съркъл и целия парк.
— Добре — каза Лайънел. — Хвана ме. Да, бях редовен клиент на Ейприл Кайл, когато тя беше работещо момиче. Само не ми казвай, че и ти не правиш така.
— Не правя така — отвърнах.
— Женен ли си?
— Горе-долу — отвърнах.
Той се намръщи, но не каза нищо.
— Както и да е — продължи Лайънел. — Когато започнах да ходя при нея, го правех просто защото беше, нали се сещаш, добра.
Кимнах.
— Но той поклати глава открито и мъжествено… — стана като в някакъв мюзикъл на Бродуей, нали се сещаш? Постепенно се влюбих в нея.
Кимнах.
— И все още съм луд по нея — добави той.
— А тя как се чувства? — попитах.
— По същия начин — отвърна той. — И тя е луда по мен.
— Ето защо си наел Оли Демарс да я изхвърли от бизнеса? — казах.
Фарнсуърт бавно поклати глава.
— Не, не. Ти въобще не разбираш. Ние сме заедно в този бизнес. Тази къща е само началото на нещо като верига от елитни публични домове, която смятаме да развиваме ние двамата.
— А, да — казах. — Значи затова си наел Оли Демарс да я изхвърли от бизнеса.
Лайънел пак поклати глава и ме изгледа така, сякаш бях малко момче.
— Ти никога не би успял във финансовите машинации — каза той. — Мислиш твърде праволинейно.
— Когато изобщо мисля — отвърнах аз.
— Всъщност работехме мадам Ътли. Организирахме заедно тази игричка, така че тя да зареже бизнеса и да не си иска парите. Схващаш ли? После щяхме да поемем бизнеса на чисто.
— Значи всичко това е игричка, схема за измама, така че двамата с Ейприл да откраднете бизнеса на мисис Ътли?
— „Да откраднем“ е малко грубо казано — отвърна той. — Ние ще го развием много повече от това, което може да направи тя с нейните възможности.
— И къщата в Бостън е само началото — казах аз.
— И още как — отвърна той. — Идеята за луксозните къщи беше моя. Верига „Момичето мечта“. Къщите на „Момичето мечта“, нали се сещаш? Дори ще имаме рекламен девиз. „Бъди като плейбой в къщата на «Момичето мечта» в…“ и само попълваш съответния град. Харесва ли ти? Когато нещата потръгнат както трябва, можем да запазим правата върху идеята и да оставим местни бизнесмени да развиват клоновете в цялата страна, а ние само да си клатим краката и да събираме процент от печалбата.
— Ами ако не искат да ви плащат процент? — попитах. — Не всички бизнесмени, които биха искали да се занимават с публичен дом, са съвсем отговорни граждани.
— Ще се погрижим за това. Мислех да използвам Оли, но явно ще трябва да намеря някой друг. Няма да е трудно. Винаги ще има хора като Оли.
— Добре, след като случаят е такъв и двамата с Ейприл сте толкова гъсти, защо тя ме нае, за да сложа край на цялата история?
— За заблуда на противника — отвърна Фарнсуърт.
— Не беше особено ефикасна — възразих.
— Знам, малко се поизхвърлихме. Ейприл каза, че ще може да те контролира, а… — Той сви рамене. — А аз те смятах за обикновено пенсионирано ченге, което иска да си докара нещо допълнително.
— А какво ще кажеш за проститутката, която беше пребита, докато се прибираше от киното онази вечер?
— Разбрах за нея. Ейприл беше бясна. Както казах и на нея, бях инструктирал Оли съвсем ясно, че никой не бива да пострада. Оли прекали, аз говорих с него и го предупредих повече да не го прави.
— Сигурно се е надрискал от страх — предположих. Фарнсуърт сви рамене.