Выбрать главу

— Доколко да вярвам на историята, която ми бе разказана от Лайънел? — попитах отново аз.

Ейприл се беше свила напред, стиснала ръцете си между коленете, и не откъсваше поглед от пода.

— Ние имахме връзка — каза тя. — Запознахме се една вечер, когато той плати за мен, допаднахме си и той продължи да ме посещава. Мисис Ътли обича да организира нещата точно така. След известно време започнах да се виждам с него самостоятелно, без да му искам пари. Беше против правилата, но мисис Ътли не знаеше. Срещахме се в свободното ми време.

Ейприл говореше тихо и безизразно. Все едно рецитираше някаква история, която беше научила наизуст от някой друг.

— Когато мисис Ътли ме изпрати тук, той започна да идва и да остава през нощта. Говорехме си за разни неща. След секса лежахме и планирахме как да започнем бизнеса. Той ми обясни, че ще ни трябва първоначален капитал, и ми показа как да обирам по малко пари от мисис Ътли всеки ден, без тя да се усети.

— За да отворите собствено място?

— За да направим верига.

— Според вас колко време трябваше да я мамите, за да съберете пари за такова нещо?

— Не много дълго. Парите ни трябваха само за първоначалната вноска. След това щяхме да продължим с външно финансиране. Той каза, че е намерил инвеститори.

— И какво се обърка? — попитах.

Ейприл мълчаливо се загледа в пода, преди да отговори:

— Той ми изневери.

— С жена, която познаваш?

— Да. Тук. С едно от момичетата. В тази къща.

Кимнах.

— И не й плати — добави Ейприл.

— Ти също понякога спиш с клиенти — напомних аз.

— Той знае, че това е част от бизнеса. Няма нищо общо с нас.

Така нямаше да стигнем доникъде.

— Значи скъсахте? — попитах. Ейприл кимна.

— Той как го прие?

— Държа се така, все едно нищо не е станало — отвърна тя.

— И отрече всичко?

— Престори се, че не съм скъсала с него. Просто ми каза, че разбира как се чувствам.

— И си тръгна?

— Да. Дори се опита да ме целуне за довиждане — каза Ейприл.

— Обади ли ти се после?

— Да, след една седмица — отвърна тя. — Изпрати ми сметка за своя дял от бизнеса.

— Такъв си е нашият Лайънел — въздъхнах.

— Върнах му сметката — продължи Ейприл. — И написах отгоре „Да ти го начукам“.

— И после се появиха хората на Оли — предположих аз.

— Да.

— И ти дойде при мен — продължих. — Като някак си се надяваше, че ще ги разкарам, без да разбера какво точно е станало.

— Бях започнала да мамя мисис Ътли. Отново се бях влюбила в негодник, който ми беше докарал нови неприятности. Не знаех какво да правя. Бях прекалено разтревожена, за да ти кажа истината.

— И си помисли, че няма да разбера?

— Не знам. Бях останала сама, страхувах се и ме беше срам, а ти си единственият човек в живота ми, който наистина ми е помагал.

— С изключение на мисис Ътли — напомних.

— Не можех да се обърна към нея. Все пак бях започнала да я крада.

Кимнах.

— Дявол да го вземе — каза Ейприл. — Може би съм искала да разбереш всичко.

— Може би — отвърнах.

30

От време на време Сюзън имаше кратки пристъпи на желание да се грижи за домакинството. Обикновено й минаваше бързо, но понякога се случваше пристъпът да дойде точно преди времето за вечеря и тя изпитваше нужда да сготви нещо. И така, Сюзън стоеше до кухненския плот и приготвяше храна, надянала елегантна готварска престилка.

— Вярваш ли на Ейприл? — попита тя.

— Повече, отколкото на Лайънел — отвърнах.

— Но не много повече — продължи да пита Сюзън.

— Ейприл повече ми харесва от двамата — обясних.

— Радвам се, че не позволяваш на емоциите да замъглят преценката ти — отбеляза Сюзън.

— Аз съм опитен професионалист — отвърнах аз.

— Ако тя казва истината — продължи Сюзън, — Лайънел, технически погледнато, упражнява тормоз над нея.

— Посредством трето лице — уточних. — Оли Демарс, когото е наел за тази цел.

— Няма значение. Важното при тормоза е усещането за власт, за отмъщение и контрол и няма значение кой го осъществява физически, ако инициаторът изпитва тези емоции.

— Или инициаторката.

— Естествено. Говорех за конкретния случай. Жените също са способни да упражняват тормоз.

— Тогава защо не упражняваш тормоз върху мен? — попитах.

— Няма нужда — отвърна Сюзън.

— Защото вече изпитваш чувството за власт и контрол?