— Разбирам какъв е проблемът — казах.
— Тук не работят уличници — обади се Ейприл. — Повечето от моите момичета имат нормален живот. Това е една от причините да ги взема на работа.
— И ако този живот се смеси с другия, това ще нарани много хора, които не го заслужават — заключих аз.
Ейприл кимна.
— Освен ако някоя от тях не е убила Оли Демарс — казах.
— Нито едно от моите момичета не е убило никого. Кимнах.
— Същият проблем изниква и ако са били с клиент, нали така?
— Ако не гарантираме конфиденциалност, ще трябва да си търсим друга работа — отвърна Ейприл.
Жените в стаята седяха и ме наблюдаваха изучаващо. Аз също ги изгледах една по една.
— Има ли някоя от вас алиби, за което може да ми каже? — попитах.
Никой не отговори.
— Ама че работа! — възкликнах. Всички мълчаха.
— Добре — казах след малко. — Засега да забравим за това. Може би по-късно ще се върнем към този въпрос, но нека сега просто да си поговорим.
— За какво? — попита друга жена.
Беше облечена с бяла блуза и червена плисирана пола, а тъмната й коса беше подстригана късо като на олимпийската шампионка Дороти Хамил.
— За каквото и да е — отвърнах. — Как се казваш?
— Ейми.
— Разкажи ми нещо за себе си. Омъжена ли си?
— Да.
— Имаш ли деца?
— Да.
— Къде живееш?
— В предградията.
— И как попадна в тази професия?
— Ти сериозно ли питаш? — каза Ейми.
— Естествено. Искам просто да ви опозная. Всъщност исках да ги накарам да говорят за себе си.
Хората много обичат да говорят за себе си. А Сюзън често ми напомняше, че когато хората се отпуснат и започнат да говорят за други неща, никога не се знае дали няма да изскочи най-важното.
— Значи питаш сериозно? — каза Ейми.
Кимнах.
— Питаш сериозно как една омъжена майка от предградията е започнала да работи в бардак?
Пак кимнах.
Тя се обърна към останалите жени. Те отвърнаха на погледа й. Ейми погледна към Ейприл. Ейприл сви рамене. Ейми отново погледна към другите жени.
— Всичко му разкажи — обади се Дарлийн. — Може да научи нещо.
Две от жените се изкикотиха. Ейми кимна.
— Ще му кажа, ако ти си първа — каза тя на Дарлийн.
— Става — отвърна Дарлийн.
33
След като бентът се отприщи, беше почти невъзможно да спра последвалия потоп. Всички толкова се развълнуваха от възможността да разкажат за себе си, че по някое време си представих как ще се наложи да си пробивам път със стрелба, за да се измъкна оттам.
Дарлийн не искаше да ми каже къде живее или как е фамилното й име. Съпругът й работел на нощни смени. Бил приятен мъж и добър баща, но малко скучен. Но не чак толкова скучен, че да го напусне, пък и тя май го обичала малко. И все пак обичала секса повече от него. Започнала да му изневерява почти веднага след сватбата — за нея работата в къщата била просто поредната изневяра, но платена. Открила спестовен влог за децата, за който съпругът й не подозирал, и печелела допълнително и за себе си, като му казвала, че изкарва парите от куриерската служба в тяхното предградие.
Ейми беше аспирантка, но не ми каза къде. Спяла с различни момчета още от гимназията. Точно както и Дарлийн, обичала секса и когато таксите за университета започнали да се натрупват, си помислила, че след като и бездруго прави секс с различни мъже, поне може да получава пари за това.
Джан каза, че когато й плащат за секс, има усещане за власт. Всички се съгласиха с нея. Заплащането ги карало да се чувстват по-ценни.
Кели беше разведена и издържаше две деца и майка си. Майка й гледала децата, когато Кели е на работа. Емили беше стюардеса. Кейт беше детска учителка.
Всички обичаха секса. Нито една не се чувстваше използвана.
Всички се радваха на свободното време, което им осигуряваше тази професия.
Освен това, макар че не можеха да го изразят точно, те се радваха на принадлежността си към една сестринска общност.
Две от тях бяха отговорили на обявата на Ейприл по интернет. Две бяха вербувани от някакъв очарователен мъж, когото бяха срещнали в бар за запознанства. Не искаха да кажат кой е, но аз предположих, че е Лайънел Фарнсуърт.
— Всички говорят, че проституцията експлоатира жените — каза Ейми. — Но според мен по-скоро експлоатира мъжете. Те ни плащат за нещо, което иначе щяхме да направим безплатно. Забавно е. Освен това… — Тя се изкикоти. — Когато ги възбудиш както трябва, правят каквото пожелаеш.
Останалите жени също се изкикотиха.
— Малко са жалки — добави Кели.
— Един винаги ми носеше шоколадови бонбони — каза Джан. — И аз винаги ги изхвърлях, след като си тръгнеше.