— Отрезвяващо чувство, нали? — усмихнах се леко аз.
— Проклет кучи син — отвърна тя.
— Трябва да говоря с тези жени — казах. Патриша Ътли кимна.
— Разбира се.
Започнах да си ям салатата. Всеки път, когато стигнех до някой ъгъл в това разследване, истината вече беше зад следващия ъгъл и се беше скрила от поглед.
— Проклет, шибан кучи син — повтори Патриша Ътли.
— Абсолютно съм съгласен — отвърнах аз.
36
Къщата на Алана Адлър беше красива тухлена постройка във Филаделфия, близо до Логан Скуеър. Филаделфия винаги ми е харесвала. Там е като в Бостън, но всичко е по-голямо. Влязох в къщата и се представих на момичето на рецепцията.
— Казвам се Спенсър. Имам среща с мис Адлър.
— Седнете, моля — каза момичето. — Ще й предам, че сте тук.
Седнах на предоставения за целта стол. Момичето остана зад бюрото. С изключение на съобщението, че съм пристигнал, в къщата продължи да цари тишина. Вътре всичко изглеждаше безупречно като в директорски офис. След известно време, през което нищо не помръдваше и не се чуваше никакъв шум, една врата се отвори и в стаята влезе друга жена.
— Мистър Спенсър? — попита тя.
— Да.
— Мисис Ътли ме предупреди, че ще дойдете. Заповядайте.
Дотук беше лесно.
Стаята, в която влязох, беше малка и приятна. Имаше тежки завеси, лампи в стил „Ампир“, канапе за двама, няколко тапицирани стола и малко старинно писалище. Тя седна зад него. Избрах си един от столовете. Бяхме на нивото на улицата и през прозореца се виждаха хората, които минаваха по тротоара.
— С какво мога да ви помогна? — попита Алана.
Тя приличаше на пораснала мажоретка. Вероятно наближаваше четирийсет. Имаше хубаво лице, къса руса коса и солидно, здраво наглед тяло. Беше облечена с черно поло и сив панталон. Обувките й бяха с много високи токчета.
— Познавате ли Лайънел Фарнсуърт? — попитах. Бръчките около устата й се очертаха по-ясно, все едно беше стиснала зъби. Не изглеждаше твърде заплашително, защото лицето й си оставаше закръглено и приятно, каквото и да направи.
Вместо да отговори, тя сви рамене.
— Мисис Ътли каза ли ви защо се интересувам от него? — попитах.
— Каза, че го подозира в някои, хм, нередности — отвърна тя.
— Преди да започнете работа като управител, когато все още сте били в къщата на мисис Ътли, вие сте били едно от момичетата, които е поръчвал най-често.
— Да — потвърди тя.
— Знаете ли защо?
— Защото бях добра в работата си — отвърна тя. После се усмихна леко и се замисли, преди да добави:
— Всъщност все още съм добра.
— Продължавате ли да поддържате някаква връзка? — попитах.
— Например каква? Усмихнах се.
— Например всякаква.
— Е, когато той е във Филаделфия, понякога се виждаме.
— Професионално? — попитах.
— Не, не. Ние сме приятели.
— Приятели с екстри? — настоях.
— Не съм сигурна, че нашите отношения ви влизат в работата.
— Беше малко нахално да питам, нали? — съгласих се.
— От друга страна, аз очевидно не съм благородна девица.
— Има го и това — казах аз. — Знаете ли, че освен вас той има приятелка и в Бостън? И друга в Ню Хейвън?
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че Лайънел се присламчва към хората, които възнамерява да експлоатира.
— Да експлоатира?
— Споделял ли е мечтата си с вас? — продължих. — „Момичето мечта“? Верига от елитни секс къщи в цяла Америка, които целят да привлекат луксозните клиенти от клубовете на „Плейбой“?
Тя ме изгледа вторачено.
— „Живей като плейбой“? — добавих.
— Той ли ви каза за идеята?
Усмихнах се загадъчно. Поне се надявах да е загадъчно. Никога не съм бил съвсем сигурен дали мога да се усмихвам загадъчно.
— Мисис Ътли е отворила клонове в Бостън, в Ню Хейвън и тук. Вероятно се опитва да покрие градовете, в които има скъпи университети. Всеки клон се управлява от някое от нейните бивши момичета. Ейприл Кайл в Бостън, Кристен Леклер в Ню Хейвън и вие тук. Лайънел поддържа връзки с всяка една от вас.
Алана ме гледаше с широко отворени очи. Бръчките, които се бяха появили около устата й, се бяха задълбочили.
— Мога да се обзаложа, че двамата планирате в подходящия момент да прекъснете връзките си с мисис Ътли и да създадете собствена верига. На целия континент.
Тя поклати глава. Помислих си, че не го прави в знак на отрицание, а защото не можеше да повярва на ушите си.
— Той ще намери инвеститори — продължих. — Но ви трябва начален капитал и за да го съберете по-бързо, той ви е помогнал да измамите мисис Ътли с печалбата.
— Той има връзка с Ейприл? — попита Алана.