— Това е една от шестте касети, които липсват от офиса на Оли Демарс, след като е бил убит.
— В теб ли са останалите пет?
— Не.
— Значи вероятно някой ги е взел?
— Вероятно.
— Е, тогава може би наистина тук има следа — съгласи се Сюзън.
Взех дистанционното.
— А може би не. Ще трябва да я изгледаме, за да разберем.
— Нищо не губим — каза Сюзън. — Нали имало секси работи.
Натиснах бутона и пуснах касетата. Нямаше звук или субтитри. Образът беше черно-бял и нямаше движение на камерата. Мъж и жена правеха секс. Отне ми известно време да разпозная жената.
— Това е Ейми — обадих се накрая аз.
— Ейми?
— Едно от момичетата на Ейприл — обясних. — Аспирантка.
Ейми беше гъвкава и енергична. Мъжът беше някъде на петдесет, но очевидно беше в доста добра форма.
— Този е доста надарен — обади се в един момент Сюзън.
— Така ти се струва от ъгъла на камерата — обясних. Сюзън се усмихна.
— Като изключим този ефект, операторската работа не е особено динамична.
Най-сетне схванах какво гледаме.
— Защото камерата е неподвижна — отвърнах. — Това е охранителна камера. Оли се е сдобил със записите от охранителните камери в къщата на Ейприл.
— Охранителни камери в спалните?
— Очевидно.
— На бас, че клиентите не знаят — каза Сюзън.
— Предполагам — съгласих се аз.
На няколко пъти по време на акта партньорът на Ейми беше обърнат с лице към камерата.
— Според мен това не е случайно — казах.
— Според мен нищо в този случай не е случайно — каза Сюзън.
— Не, имам предвид, че човекът е с лице към камерата. Мисля, че Ейми нарочно се завърта така, че той да застане с лице към камерата.
— Изнудване? — попита Сюзън.
— Не, не смятам. Ако започнат да изнудват клиентите си, съвсем скоро няма да им останат никакви.
— Тогава какво?
— Предохранителна мярка. Ако имат проблеми с някой клиент, ще имат и с какво да го държат под контрол.
Сюзън кимна. Докато дремеше, Пърл беше отпуснала главата си от канапето почти до нивото на пода. Краката й стърчаха във въздуха, за да я поддържат в състояние на равновесие, и явно не проявяваше почти никакъв интерес към касетата. Изгледахме я докрая. Имаше записи на Ейми с още няколко мъже, всеки от които поне по веднъж заставаше с лице към камерата по време на акта. Накрая касетата свърши.
— Научи ли нещо ново? — попитах Сюзън.
— Тц — отвърна тя.
— „Тц“ е еврейска дума за „Еха, каква готина касета“? — уточних.
— Не.
— Ако човек седи отстрани и гледа, тази работа не изглежда много елегантно.
— Сексът е спорт, в който трябва да се участва, за да ти е интересно — съгласи се Сюзън. — Но този запис поне не беше отегчително гинекологичен, както обикновеното порно.
— И не се отнасяше с подчертано презрение към участниците — добавих. — Както обикновеното порно.
— Значи порното не ти харесва? — каза Сюзън.
— Не, не особено. Ако някой ми каже: „Имам гола снимка на една готина мацка, искаш ли да ти я покажа?“, ще кажа: „Естествено.“ Но ако ми каже: „Имам касета, на което едни побъркани кучки се скъсват от секс“, ще му кажа: „Не, благодаря.“
— Обичам мъже с принципи — одобри Сюзън. — А ти научи ли нещо ново от касетата?
— Разбирам защо са инсталирали охранителните камери. Дори в първокласна къща като тази на Ейприл сигурно идват гадняри. Значи Оли някак си е успял да отмъкне някои от касетите и вероятно е смятал да изнудва Ейприл, клиентите или и двете страни.
— Да, но така е трябвало да знае кои са — изтъкна Сюзън. — Предполагам, че не ги е познавал по лице.
— Правилно — съгласих се. — Значи дори само касетите и евентуалният ефект от тях са му давали някакво предимство, за да се пазари с Ейприл за нещо.
Сюзън кимна. Пърл леко похъркваше.
— Дявол да го вземе — казах след малко.
— Дявол да го вземе? — повтори Сюзън.
— Ако има проблеми и това се вижда на камерите, кой се намесва? — попитах.
— Охраната?
— В повечето скъпи публични домове тази функция се поема от сводника — отвърнах. — Или поне момичетата остават с впечатление, че той ще поеме тази функция, ако се наложи.
— А тук?
— Тук няма сводник, значи няма охрана.
— А не трябва ли да има? — попита Сюзън.
— Е, обикновено не можеш просто да извикаш ченгетата за такава работа. Освен ако нямате специална уговорка с тях, излиза по-евтино и бързо да използваш частна охрана, която не задава въпроси.
— Значи трябва да има.
— Да, трябва да има.
— Ейприл има ли лично оръжие? — попита Сюзън.
— Така казва, но човек не може просто да стреля по клиентите в публичен дом, дори да му стиска да го направи. Разследване на убийство би съсипало бизнеса.