Занимавахме се с това в продължение на следващите три дни, без да научим нищо повече от факта, че Фарнсуърт редовно излиза и после пак се прибира. Веднъж отиде на пазар в „Барнис“. Обядва с някаква жена в „Хари Чиприани“. Излезе на разходка в парка; срещна се с друга жена в „Пиер“, за да изпият по нещо; купи си хранителни продукти в „Д’Агостино“ на Кълъмбъс Авеню.
Сметката за хотела набъбваше, което не ме радваше особено. Но бяхме на работа, за която в момента никой не ми плащаше, а не се знаеше кога ще свършим. Така че на третия ден решихме да вечеряме в заведението на Мадисън Авеню, където се бях срещнал с Корсети и бях обядвал със сандвич с телешки език.
— Колко време ще продължаваме така? — попита Хоук.
— Да се храним тук ли?
— Да висим пред апартамента на Фарнсуърт, където не научаваме нищо ново.
— Не си ли се научил на търпение от твоите африкански прадеди? — попитах.
— Смяташ ли, че щяха да се занимават с лов на лъвове, ако предпочитаха да им е скучно? — попита на свой ред Хоук.
— И ти си прав — съгласих се.
— Не можеш ли да измислиш нещо друго?
— Не.
— Но си твърде голям инат, за да се откажеш от случая?
— Има отговор за всичко — казах аз. — И Фарнсуърт го знае.
— Искаш ли да го попитам? — предложи Хоук. — Мога да го направя доста убедително.
— Дори не знам какъв да е въпросът — отвърнах. — Случва се нещо, в което са замесени Ейприл, Фарнсуърт, Патриша Ътли и покойният Оли Демарс, а аз не знам какво е то.
— Можем да го попитаме точно това — предложи Хоук.
— Но ако не отговори и ти не успееш да го сплашиш така, че да отговори, няма да стигнем доникъде, а той ще бъде предупреден.
— Мога да го удрям, докато не каже нещо — добави Хоук.
— Предполагам, че няма да се наложи да го удряш много продължително — казах. — Но откъде ще знаем, че казва истината? Досега всички, с които съм говорил, ме лъжат за всичко. Нали и аз ги разпитвах? Не искам повече хипотези. Искам фактите.
— Фактите? — повтори Хоук.
— Събития, които могат да бъдат доказани — обясних. Хоук си беше поръчал сандвич с печено пуешко. Отхапа от него и отбеляза:
— Доста са вкусни сандвичите им с печено пуешко.
— Филето също си го бива — отвърнах.
— Мога и да го убия — предложи Хоук. Поклатих глава.
— Така няма да отговори на въпросите — обясни той, — но самите въпроси може би ще изчезнат.
— Не. Искам да разбера точно какво се случва с Ейприл.
— Само предлагам — каза Хоук.
52
Бяхме в Ню Йорк от пет дни. Омръзна ми да живея в хотел, да се храня навън и да не съм си вкъщи. Липсваше ми Сюзън. Липсваше ми Пърл. Липсваше ми гледката от прозореца в офиса. Липсваха ми новините по телевизията с Чет Къртис. Липсваха ми статиите на Майк Барникъл. Липсваха ми Бойлстън Стрийт, река Чарлс, градският площад, всекидневникът „Глоуб“ и фитнес клубът „Дарбър“. Липсваше ми и Сюзън. Липсваха ми спекулациите около пролетните трансфери в бейзболните клубове, рекламите на мебели „Джордан“, туристическите автобуси амфибии, бар „Риц“ и Сюзън.
От друга страна, престоят ми в Ню Йорк дотук беше пълна загуба на време.
— Колко още ще висиш там? — попита ме Сюзън по телефона.
— Докато не измисля нещо по-умно — отвърнах.
— Можеш да си дойдеш и да следиш Ейприл — предложи тя.
— Лайънел е основният играч — възразих. — Той е организирал всичко и рано или късно ще направи нещо, за което ще мога да го хвана.
— Например? Ще паркира неправилно?
— Много смешно — озъбих се аз.
— Какво да направя, като съм забавна? — попита Сюзън. — И ти си такъв.
— Аз мога да спра, ако искам — отвърнах.
Поговорихме си още няколко минути като възрастни хора — за секс. После затворихме, а аз отидох до прозореца на хотелската стая и погледнах към Мадисън Авеню.
Дали Ейприл беше поискала от Ленард да убие Оли? И ако да, защо не се беше обърнала към Тони, след като Ленард й беше казал да го направи?
Може би вече е нямало нужда, защото някой друг е свършил работата. Или пък е имала някой друг предвид, но още е било рано за него. Или пък Тони също ме лъжеше, може би заедно с Ленард и Ейприл. Всички заедно, в унисон.
Приготвих си питие и застанах с него до прозореца.
Изглежда, Ейприл и Лайънел бяха възнамерявали да основат верига от първокласни бардаци, поне първите няколко от които са се надявали да откраднат от Патриша Ътли. После може би се бяха скарали, а може би не.
Ейприл явно не просто искаше клубовете „Момичето мечта“, а имаше нужда от тях. Беше направо обсебена от идеята за „Момичето мечта“. Но аз бях почти сигурен, че няма да се справи сама. Очевидно не харесваше особено мъжете, но също така явно имаше нужда поне от един, за да се справи. Може би отначало е бил Лайънел. А после може би Оли. И накрая може би аз. Това обясняваше защо се опита да ме свали. Когато имаше нужда от мъж, тя използваше секс. Точно затова не хареса Теди Сап. С него сексът не можеше да се използва като инструмент за влияние.