— Разбира се — отвърнах.
57
На сутринта оставих Хоук с колата под наем.
— Ако се наложи да избираш, следи Ейприл — наредих.
— Ще платиш ли глобата? — попита Хоук. — Ако паркирам на забранено място?
— В никакъв случай — заявих. — Хулиган такъв.
Хоук пак отиде при кооперацията на Фарнсуърт от другата страна на парка. Аз изчаках Корсети на Мадисън Авеню. Докато отивахме към центъра, той ме посъветва:
— Не го казвай изрично, но ако всички останат с впечатлението, че си ченге, няма да ни навреди.
Въпреки натовареното движение стигнахме лесно. Корсети използваше сирената по предназначение.
— Мислех, че това нещо се пуска само ако е наложително за изпълнението на полицейска задача — обадих се аз.
Корсети ме изгледа недоумяващо. После се ухили и отново пусна сирената, въпреки че този път дори нямаше други коли.
— А, сега разбирам — казах.
Когато пристигнахме, Корсети натика колата си на забраненото за паркиране място пред един невзрачен ресторант на 26-а улица. После влязохме в невзрачния вход до ресторанта. Качихме се в мърляв асансьор, който ни откара до третия етаж, и влязохме в офис, който напълно се вписваше в обстановката.
Една жена на около петдесет, облечена с безформена черна рокля, се обърна към нас.
— Чакат ви в конферентната зала.
После стана, за да ни заведе до залата, отвори ни вратата и отстъпи встрани. Вътре имаше четирима мъже, двама от които бях видял наскоро на Спринт Стрийт. Корсети влезе пръв и застана пред тях:
— Аз съм Корсети. Това е Спенсър.
После се обърна към един невзрачен мъж на около шейсет с буйна бяла коса.
— Ти си Галвин, нали?
— Маркъс Галвин, адвокат — потвърди невзрачният мъж. Галвин беше облечен с измачкан сив костюм с жилетка, риза на червени и черни карета и тънка черна вратовръзка.
— Значи ти си бавачката — каза Корсети на втория непознат мъж, който беше едър и зализан, със скъп костюм.
Едрият мъж го изгледа безизразно. Корсети се засмя и поклати глава, после се обърна към по-младия от двамата мъже, които бях видял на Спринт Стрийт.
— Как си, Брукс?
Брукс Денучи беше леко пълен. Не беше дебел, но изглеждаше мек и отпуснат. Беше със скъпи дрехи, маникюр и обувки за хиляда долара. Вероятно се опитваше да гледа страшно, но приличаше по-скоро на голямо сърдито дете.
— Арни — каза Корсети на по-възрастния мъж.
Арни беше слаб и загорял. Имаше интелигентна физиономия, беше плешив и дрехите му стояха добре. Седеше мълчаливо и неподвижно, отпуснал дългите си пръсти на масата, като едва-едва потупваше върховете им един в друг.
— Юджин — отвърна той, с ударение на първата сричка.
— Първо искам да кажа нещо — започна Корсети. — Не съм ви вдигнал мерника. Няма да се опитвам да ви поставя натясно. Просто ми трябва информация по един друг случай.
— И си мислиш, че сме бюро „Справки“? — каза Брукс и се огледа с широка усмивка.
Никой не отговори на усмивката му. Адвокатът и Арни не откъсваха поглед от Корсети. Бодигардът гледаше право пред себе си.
— Знаем, че въртите бизнес с двама души, които се казват Лайънел Фарнсуърт и Ейприл Кайл — продължи Корсети. — Смятаме, че става въпрос за проституция. Но ние не сме от нравствения отдел. Не се интересуваме от проститутките.
— Защо смятате, че познаваме тези хора? — попита Брукс.
Арни му хвърли един поглед, но не каза нищо.
— Двамата с твоя адвокат вече минахме през това — обясни Корсети. — Да не си губим времето.
Брукс погледна адвоката и той кимна.
— Какво ви интересува? — попита адвокатът.
— Те са замесени в друг случай на убийство — отвърна Корсети.
— Е, и? — попита Галвин.
— Ще ви бъдем много благодарни, ако ни кажете какво знаете за тях. Може би информацията ще ни помогне да разрешим случая с убийството.
— Нямаме нищо общо с никакво убийство — заяви Брукс.
Никой не му обърна внимание. Галвин и Фишър се спогледаха. Бодигардът продължаваше да гледа в празното пространство.
— Колко точно ще ни бъдете благодарни? — попита Галвин.
— Познаваме се, Арни — отвърна Корсети. — Всичко се връща. Ако ми направиш услуга, ще ти бъда задължен.
— Той държи на думата си — каза Арни на Галвин.
Адвокатът кимна. После погледна към мен.
— Ами ти? — попита.
— Аз съм с Корсети — отвърнах.
Галвин се обърна към Корсети.
— Стабилен ли е?
— Да.
Галвин погледна Арни. Арни кимна. Галвин кимна в отговор.
— Двамата търсят пари — каза Арни.
— Ей! — обади се Брукс. — Защо изобщо казвате нещо на тези шибаняци?
Галвин се протегна през масата и леко потупа Брукс по ръката.