— Искат да основат верига от публични домове „Момичето мечта“ — продължи Арни. — В цялата страна. Твърдят, че вече имат по един дом в Бостън, Филаделфия и Ню Хейвън.
— Говорим за Фарнсуърт и Кайл, нали? — уточни Корсети.
— Аха.
— И търсят инвеститори? — попита Корсети.
Арни кимна.
— Как са стигнали до вас?
— Имаме общи познати — обясни Арни. — Една жена, която се казва Ътли. Управлява голям публичен дом в Ню Йорк.
— Тя ги е изпратила при вас, така ли? — попитах.
— Аха. Двамата казаха, че тя е партньор в бизнеса им. Затова се съгласихме да говорим с тях.
— И какво? — попита Корсети. — Ще инвестирате ли?
— Не.
— Защо?
— Говорих с Ътли — обясни Арни. — Тя ми каза, че изобщо не е знаела, че Фарнсъурт е замесен. Каза, че докато той участва, тя няма да има нищо общо с проекта.
— Има ли значение за вас кой е в бизнеса? — попитах.
— Не, стига първо те да си оправят нещата. Няма да инвестираме в семейни войни.
— Това ли им казахте в онзи ресторант на Спринт Стрийт?
— Аха — потвърди Арни. — Казахме им да се разберат кой е в бизнеса и кой не е. И после пак да ни се обадят.
— Те навиха ли се? — попита Корсети.
— Не изглеждаха доволни.
— Попитайте ме дали ни пука — предложи Брукс.
Никой не го попита нищо.
— Как ти се стори техният бизнес план? — обърнах се аз към Арни.
Той сви рамене.
— Планът не е лош. Верига от елитни публични домове в цялата страна. С първокласни проститутки, нали се сещате? От онези жени, които не работят само това. Домакини, стюардеси, студентки, учителки и други подобни. С плисирани поли и кашмирени пуловери. Никакво чукане в тоалетната и свирки на задната седалка на колата. Само секс в безопасна, приятна обстановка, с музикален фон на Джони Матис. Все едно чукаш учителката си от осми клас, нали разбирате?
— Говорихте ли с Ътли след това? — попитах.
— Все още не.
— Какво печелите вие от сделката? — попита Корсети.
— Петдесет процента.
— И участие в управлението?
— Никога не инвестираме много пари в нещо, ако не участваме в управлението на проекта.
— Те съгласиха ли се? — попитах.
— Той — да. За нея не съм сигурен — отвърна Арни. — И не знам какво мисли Ътли, ако изобщо все още участва.
— Смяташ, че вече не участва, така ли? — попитах.
— Нямам представа — каза Арни. — Стига нашият човек да е вътре, останалите не ни интересуват.
— Имаше ли някакви други проблеми? — попита Корсети.
Арни сви рамене.
— Трябва да се изчистят някои подробности. Да се купят имоти в съответните градове. Да се дадат подкупи на подходящите хора. Да се намерят източници на проститутки… Все пак средностатистическата млада домакиня в предградията на Далас може би няма да иска да стане проститутка.
— Не мога да си представя — обадих се.
Арни пак сви рамене.
— Никога не инвестираме много пари в нещо, преди да си отговорим на всички въпроси.
— Така и трябва — одобри Корсети.
58
Патриша Ътли отвори вратата на апартамента си и попита:
— Откъде разбра къде живея?
— Нали съм детектив? — отвърнах. — Какво ти е на лицето?
Тя поклати глава, без да ми отговори, и ме заведе в хола. Лицето й беше подуто и насинено.
— Някой те е ударил? — настоях. Тя отново поклати глава.
— Искаш ли кафе? Или нещо за пиене?
— Кафе — отвърнах.
Тя отиде в кухнята. По походката й не можеше да се каже дали нещо я боли. Крачките й бяха стабилни. Огледах стаята. Беше обзаведена скъпо и с вкус, макар и може би твърде безупречно планирана, което издаваше намесата на професионален декоратор. Но беше приятна. След малко Патриша Ътли се върна и ми подаде кафето в голяма бяла керамична чаша с нарисувана червена ябълка. После седна срещу мен на канапето. Както обикновено изглеждаше самоуверена и елегантна, въпреки че дойдох в ранния следобед, без да се обадя предварително. Гримът й дискретно прикриваше синините на лицето, доколкото беше възможно.
— Не си дошъл за кафето, нали? — попита тя. — Какво искаш?
— Какво става между теб, Лайънел и Ейприл? — попитах.
Стана ми приятно, че се сетих да употребя предлога „между“ вместо някой друг, по-неподходящ. Спенсър частният детектив лингвист.
Патриша Ътли ме изгледа. Беше твърде умна, за да се преструва, че няма нищо. Знаеше, че съм научил нещо, иначе нямаше да задам този въпрос.
— След като говорих с теб последния път, й се обадих — започна тя. — Попитах я за Лайънел и другите домове. Тя отрече всичко. Каза, че Лайънел се е опитал да се намеси в бизнеса, но тя му е отказала. След това той се опитал да я принуди със сила и затова тя наела теб. Каза ми, че ти си прекратил натиска върху Лайънел. Но си се интересувал твърде много от бизнеса, така че се наложило да се откаже от услугите ти.