— Винаги съм искал да стана сводник — подхвърлих.
— И аз така си помислих. Отнесох се скептично към нея и когато ми го каза, веднага разбрах, че не е истина, следователно и другите неща вероятно не бяха истина. Притиснах я. Тя много се разстрои. Каза, че ми е благодарна за шанса да управлява къщата в Бостън. Каза, че вече няма нищо общо с Лайънел, и колкото повече я притисках, толкова повече се разстройваше. Накрая й казах: „Добре, да приемем, че Лайънел е останал в историята и в момента, както и в бъдеще, няма да е замесен в твоя бизнес — и в моя.“ И тя се съгласи.
Светлината на залязващото слънце се отразяваше в един прозорец на сградата от другата страна на улицата и рисуваше малка дъга на стената зад Патриша Ътли. Тя, изглежда, не я забелязваше. Беше свела поглед към ръцете си, отпуснати в скута й. Зачаках да продължи. Тя не каза нищо повече.
— И? — попитах след малко.
— Тя започна да ми разказва идеята си за „Момичето мечта“. Попита ме дали няма да искам да инвестирам в този проект.
— Ти искаш ли?
— Не. Тя ме увери, че няма да експлоатира съществуващия бизнес в Бостън или на друго място, но търси финансиране. И ме попита дали ако не искам да инвестирам, поне не познавам някой, който ще иска.
— Да й даде пари, за да те конкурира? — уточних.
Патриша Ътли леко сви рамене.
— Не мисля, че това е сериозна заплаха — отвърна тя. — Звучи ми като момичешка фантазия. „Ще стана принцеса веднага щом намеря принц, който да ме направи такава.“
— Препоръча ли й някого? — попитах.
— Не. Аз имам връзки в този град — хора, които разполагат с финансови ресурси. Но не исках да ги намесвам. Не исках да я изпращам при човек, който след това да съжалява, че е започнал бизнес с нея.
— Тя се разпада — казах аз.
— Да, пред очите ни — съгласи се Патриша Ътли. — Винаги съм имала по-специално отношение към нея, отчасти защото ти я изпрати при мен, но…
Тя поклати глава.
— Последиците от живота, който е водила, започват да се проявяват.
— Твоят живот не те е съсипал — изтъкнах.
— Моят живот не е бил като нейния — отвърна Патриша Ътли. — Честно казано, аз влязох в бизнеса, защото обичам секса и парите ми се струваха лесни. Освен това сравнително рано се озовах на мениджърско ниво.
— Където вече нямаше значение дали обичаш секса?
— Където вече можех да избирам с кого да правя секс и никога да не го смесвам с бизнеса — отвърна тя.
— В живота на Ейприл сексът се смесва с всичко останало.
— Твоята приятелка сигурно може да го обясни — каза Патриша Ътли. — Аз просто знам, че е така.
— Моята приятелка може да обясни всичко — похвалих се аз.
— Голям късмет имаш с нея — каза Патриша Ътли.
— Да, така е — съгласих се аз.
— Още кафе? — предложи тя.
— Не, благодаря. Отново замълчахме.
— Все някога ще стигнем до синините — обадих се аз.
Тя продължаваше да гледа в ръцете си. После бавно кимна. Аз чаках търпеливо.
— Дойдоха ми на гости — промълви тя, без да вдига очи, все едно говореше на себе си. — Един мъж на име Арни Фишър.
— Познаваш ли Фишър? — попитах аз.
— Знам кой е. Не се бяхме срещали. Той ми каза, че Ейприл и Лайънел искат пари за инвестиция от фамилията Денучи.
— Той ли каза името на фамилията?
— Не. Каза, че става въпрос за неговите хора, но аз знам кои са те.
Кимнах.
— Фишър ми разказа, че двамата са му съобщили, че аз съм третият партньор в проекта — продължи Патриша Ътли. — И че имам добра професионална биография в този бизнес. Казали са му, че вече са отворили три къщи от веригата „Момичето мечта“.
Патриша Ътли тъжно поклати глава.
— Една в Бостън, една във Филаделфия и една в Ню Хейвън.
— Пълни аматьори — казах аз.
— Да. Представяш ли си да измамиш фамилията Денучи?
— И ти ги издаде? — попитах.
Тя вдигна очи и ми се усмихна, но без особено желание.
— Да. Казах му, че нямам нищо общо с „Момичето мечта“, че Ейприл е аматьорка, а Фарнсуърт е подъл и некомпетентен.
— Какво каза Фишър?
— Почти нищо. Изслуша ме. Кимна. Когато свърших, той ми благодари и каза, че винаги е на разположение да поговорим пак, ако имам желание.
— Ти имаше ли желание?
— Казах му, че винаги имам желание да говоря.
Облегнах се на стола и се загледах в дъгата на отсрещната стена. Докато слънцето залязваше, отражението беше променило мястото и формата си.
— След това двамата са обядвали в центъра с Арни и Брукс Денучи — казах аз. — Арни им е казал, че няма да инвестира пари, ако Лайънел е замесен. И ако ти не си.