Момиче за сто долара

— Сам съм в хотелската си стая — оплаках се. — Пия скоч и въздишам тежко.

— Ще помогне ли секс по телефона? — попита тя.

— Вероятно.

— Добре — каза тя. — Радвам се, да бъда на услугите ви… всъщност кой се обажда, моля?

— А, чудесно — казах аз. — Играй си с мен и моето отчаяние.

— Ти никога не се отчайваш — отбеляза Сюзън.

— Досега — отвърнах.

— Разкажи ми — предложи тя.

Разказах й. Сюзън ме изслуша мълчаливо, като от време на време окуражително възклицаваше.

— И така — завърших, — имам един въпрос, докторе. Какво става с Ейприл?

— Ще ти спестя предварителното извинение, че не съм преглеждала Ейприл, така че не съм в състояние да дам точна диагноза — каза Сюзън.

— Благодаря, че ми го спести — отвърнах.

— Но мога да направя логично предположение — продължи тя.

— Моля те — казах.

— Вероятно ще ми се наложи да използвам термина „амбивалентен“ — предупреди ме Сюзън. — Ще го понесеш ли?

— Ти си психоаналитичка — отвърнах. — Така си говориш.

— Добре — каза Сюзън. — Мога да предположа, и биографията й го потвърждава, че тя изпитва дълбоко амбивалентни емоции по отношение на мъжете.

— Ето я думата — обадих се.

— Да — каза Сюзън. — Нали те предупредих? Всичко, което е постигнала в живота си, е спечелено с помощта на мъже, които е прелъстила, включително и теб самия.

— „Прелъстила“ е метафорично казано, нали? — уточних.

— Да. Прелъстяването невинаги е сексуално. Но освен това мъжете са виновни и за всичко лошо, което й се е случило в живота.

— В действителност ли?

— В това, което тя смята за действителност — отвърна Сюзън. — Начинът, по който хората възприемат света, невинаги съвпада с емпиричната реалност.

— Емпиричната реалност — повторих.

— Не забравяй за докторската степен от Харвард — каза Сюзън. — Тази идея с веригата „Момичето мечта“ например ми се струва идеална илюстрация на положението й.

— За нея това е единственият начин да стане независима от мъжете — казах. — Но за да го направи, зависи от мъже.

— Прехвърлила се е от Лайънел на Оли, после на теб, а после пак на Лайънел. Предполагам, че и ти, а може би и Хоук седите на резервната скамейка в очакване на момента, в който обстоятелствата и собствената й амбивалентна природа не я принудят да се откаже от Лайънел.

— И това ще се случи? — попитах.

— Трудно е да се предвиди със сигурност — отвърна Сюзън. — Психоаналитиците са най-добри впоследствие, когато трябва да се обясни случилото се.

— А можеш ли да направиш логично предположение? — настоях.

— Природата й ще надделее — каза Сюзън.

— Някаква идея как мога да я спася?

— Може би вече не може да бъде спасена — отвърна Сюзън.

— Знам — казах аз.

— Този модел на поведение е вкореняван в душата й цял живот.

— Психоаналитиците не казват „душа“ — възразих.

— Не казвай на никого — отвърна Сюзън. — Кога си идваш?

— Утре или вдругиден — обещах. — А какво стана със секса по телефона, който спомена?

— Все е по-добре от нищо — каза тя.

60

Бях на задната седалка на един кадилак с Арни Фишър, а колата бавно се движеше през Сентръл Парк. Между нас и шофьора имаше стъклена бариера. В парка имаше хора, които тичаха за здраве. Дърветата започваха да напълват. Следващата седмица започваше бейзболният сезон. Светът се съживяваше.

— Корсети ми каза, че искаш да поговорим на четири очи.

— Какво смяташ да правиш с Ейприл Кайл?

— Зависи — отвърна Арни.

— От какво?

— На първо място Брукс трябва да одобри всичко, което правя.

— Той или баща му?

— Баща му е в затвора — напомни Арни.

— Честно? — казах аз.

— Така че Брукс върти бизнеса.

— Да бе — възразих. — Брукс не може да завърти и пумпал, ако ще от това да зависи животът му.

— Честно? — каза Арни.

— Старият продължава да управлява всичко чрез теб — казах аз.

Арни сви рамене.

— И какво, ако е така?

— Какво смяташ да правиш с Ейприл Кайл?

Арни се ухили.

— Доста си нахакан за провинциалист.

— Откакто спечелихме бейзболното първенство — обясних. — Все още ли се интересуваш от проекта „Момичето мечта“?

— А ти от какво се интересуваш?

— От Ейприл Кайл.

— Само това?

— Аха.

Арни бавно кимна.

— Корсети каза, че си стабилен. Не отвърнах нищо.

Арни продължи да кима на себе си. После заяви:

— Идеята ни харесва.

— Идеята за „Момичето мечта“? — Да.

— Дори след като ченгетата започнаха да се въртят около нея?

— Очакваме развитие в тази посока — отвърна Арни. — Това не е достатъчно сериозен проблем, че да провали целия проект.