— Тогава какъв е проблемът?
— Не сме доволни от екипа — отвърна Арни. — Момичето не изглежда толкова умно. А мъжът е мръсен пор.
— А, значи познаваш Лайънел — казах аз. Арни се ухили.
— Познавам много като него. Надали са и наполовина толкова умни, колкото си мислят. Думата им не струва нищо. Когато стане напечено, ще те продадат за една бира.
— Можем да работим с другата жена — продължи той. — Но тя не участва.
— Защо просто не вземете идеята и не го направите сами? — предложих.
— Можем — отвърна Арни. — Но работата е там, че ние по принцип не се занимаваме с проституция. Дайън не одобрява този бизнес. Но проектът ни пада от небето. Така че все още мислим. Ако започнем, ще трябва да започнем от нула. А имаме по-добри неща, с които да се захванем.
— Как изобщо се свързаха с вас?
Арни се усмихна.
— Чрез Брукс.
— Ясно — отвърнах. — А той откъде ги познава?
— Познава Фарнсуърт от „Алънуд“.
— Брукс е бил в затвора?
— Ако може да се каже така — отвърна Арни. — Лежа шест месеца и гледа телевизия.
— Значи Брукс харесва идеята?
— Брукс иска да стане играч.
— Гените сякаш отслабват, нали? — отвърнах. — С всяко следващо поколение.
— Той не е Дайън — отвърна Арни. — Но е синът на Дайън. Така че се грижим за него.
— Значи няма значение дали на него му харесва проекта?
— Не особено — каза Арни.
— И ако Патриша Ътли не участва, няма да стане?
— Може би ще се съгласим, ако някой от нашите хора го управлява — отвърна Арни.
Кимнах и попитах:
— Имате ли хора, които разбират от проституция?
— Мацката и Лайънел могат да отговарят за това — обясни Арни. — Нашият човек ще отговаря за финансите.
— Какво се разбрахте последно с тях двамата?
— Те ще ни се обадят — отвърна той. — Защо се интересуваш от Ейприл Кайл?
— Опитвам се да я спася — обясних.
— От какво?
— Не знам — признах.
61
Когато се върнах в хотела, на гласовата ми поща беше оставено твърде лаконично съобщение:
„Корсети. Чакам те при Фарнсуърт.“
Реших, че мога да отида пеша по-бързо, отколкото с такси. Когато излязох на „Сентръл Парк Уест“, видях полицейски коли — общо пет-шест, включително и комбито на съдебния лекар. Пред кооперацията стояха няколко униформени ченгета и строго гледаха минувачите. Портиерът се мотаеше на входа, обзет от териториална нерешителност.
— Детектив Корсети ми каза да дойда — обърнах се към един як униформен полицай, който стоеше до входа.
— Така ли? Как се казваш? — попита той.
— Спенсър.
— За какво иска да те види?
— Не уточни.
Полицаят изглеждаше раздразнен от този факт. Обърна се, отвори малката месингова вратичка и извади домофона. Погледна го, после се обърна към портиера.
— Ей ти — нареди. — Набери номера на апартамента, попитай за Корсети и го повикай на телефона.
— Дадено — отвърна портиерът и го направи.
— Обажда се детектив Фланаган. От входа. Тук има един тип… — Полицаят ме погледна. — Как каза, че ти е името?
— Спенсър.
— Спенсър — повтори полицаят по телефона. — Добре, детектив.
Той върна телефона на портиера и се обърна към мен:
— Влизай.
Звучеше така, все едно не му се искаше да го каже.
Когато слязох от асансьора, в коридора пред апартамента на Фарнсуърт имаше още двама униформени полицаи.
— Корсети? — попитах.
— Ти ли си Спенсър?
— Аха.
Единият полицай кимна към вратата на апартамента и аз влязох вътре.
Наоколо работеха криминалисти, а няколко детективи стояха до стените с бележници в ръка. Единият беше Корсети. На пода между тях беше проснато тяло, а до него беше приклекнал някакъв специалист и го изследваше.
— Фарнсуърт? — попитах.
— Най-вероятно — отвърна Корсети. — Нали ти го познаваш, погледаш.
Приближих трупа и го погледнах. Не беше убит скоро.
— Да — казах. — Това е Фарнсуърт.
— Чистачката идва веднъж в седмицата — обясни Корсети. — Тази сутрин дошла и го намерила.
— Кога е убит? — попитах.
Корсети хвърли поглед в бележника си.
— По някое време вчера. С малокалибрено оръжие. С няколко изстрела. Ще разберем точно с колко след аутопсията. Не намерихме гилзи.
— Значи сигурно е револвер — предположих.
— Или голям чистник — каза Корсети.
— Хладнокръвен стрелец и чистник — уточних аз. — За да стреля няколко пъти в жилищна сграда и после да се забави, докато събере гилзите.
— Очевидно е успял — отвърна Корсети.
— И ти си прав — съгласих се.
— Знаеш ли нещо за това? — попита Корсети.