— Не.
— Къде е малката ти приятелка?
— Ейприл? Не знам.
Технически погледнато, не лъжех. Наистина не знаех със сигурност къде се намираше тя в момента. Корсети кимна.
— А Патриша Ътли?
— Еха — възкликнах. — Помниш и нея?
— Естествено, че я помня. Как мислиш, че съм станал детектив?
— Честно казано, и аз това се питах — отвърнах.
— Според теб има ли някаква причина да смятаме, че тя е застреляла Лайънел?
— Не знам нищо повече от теб — отговорих. — В този проект има някакъв конфликт с фамилията Денучи. Но не и нещо, което да я накара да го убие.
— Разкажи ми го пак отначало — каза Корсети.
Така и направих, включително и за това как Ейприл беше ударила Патриша Ътли.
— Може да не е била Ейприл — каза Корсети. — Може би Фарнсуърт е пребил Патриша Ътли. И тя му го е върнала.
— Не ми се струва в неговия стил — отвърнах. Корсети кимна.
— Освен това е било малокалибрено оръжие — добави той. — Дамско.
— Да бе, да — казах аз. — И двамата знаем, че повечето хора използват каквото оръжие им попадне, а не най-подходящото.
— Просто си го помислих — отвърна Корсети. — А някой от фамилията Денучи?
— По-скоро не — казах аз. — От разговора с Арни Фишър останах с впечатлението, че ще се заемат с проекта при техните условия или изобщо няма да го направят, но не им пука особено какво ще стане.
— Поне така ти е казал Арни.
— А аз съм доста наивен — отвърнах.
— Всички сме такива — съгласи се Корсети.
— Лайънел е пуснал убиеца да влезе, така ли? — попитах.
— Така изглежда — отвърна Корсети. — Няма следи от влизане с взлом. Нито от някакъв социален контакт — използвани чаши или нещо подобно. Леглото е било оправено. Чистачката каза, че Лайънел обикновено го оставя неоправено в деня, в който идва, така че да смени чаршафите и да го оправи.
— Значи последната нощ не е спал в леглото си — казах аз.
Корсети кимна, загледан в трупа.
— Като гледам, май последната нощ е бил на пода — каза той. — Ако попаднеш на Ейприл, обади ми се.
— Дадено — отвърнах аз.
62
Прибрах се от Ню Йорк към два следобед. Известно време постоях неподвижно, за да се порадвам на дома си. На тишината. На липсата на излишни вещи. На чувството, че всичко тук е мое.
Погледнах снимката на Сюзън, която стоеше на камината. Днес до пет имаше пациенти. След това водеше някакъв семинар в Харвард. Но утре щеше да бъде моя.
Отидох в спалнята и разопаковах багажа си. В три без петнайсет се появи Хоук, двамата седнахме в кухнята и аз отворих по една бира.
— Къде е Ейприл? — попитах.
— В къщата — отвърна Хоук. — Минах оттам, за да й се обадя. Да проверя дали всичко е наред.
— Наред ли е всичко?
— О, да — каза той.
Замълчахме. Лицето на Хоук не издаваше нищо. Но определено имаше нещо.
— Какво има? — попитах.
— Мисля, че тя има нов мъж в живота си — каза Хоук.
— Кой?
Той внимателно разгледа етикета на бирената бутилка.
— Как така правят белгийска бира в Денвър? — попита.
— Нищо не е такова, каквото изглежда — отвърнах. — Кой е новият мъж?
Хоук се усмихна. В усмивката му винаги имаше нещо слънчево. Появяваше се внезапно и изчезваше също толкова бързо, но изглеждаше съвсем искрена.
— Аз — каза Хоук. Помълчах малко, после казах:
— Боже господи.
— Аха — съгласи се той. — Каза, че я привличам още от деня, в който ме е видяла за пръв път.
— Сигурно всички се чувстват така — вметнах.
— Много ясно — каза Хоук. — Каза още, че се опитала да не се поддава на чувствата си, но не можела да им устои. После ми предложи сношение.
Не коментирах.
— Казах й, че в четвъртък гледам да не правя такива неща — продължи Хоук. — За да си почина за уикенда.
— Тя как го прие?
— Това малко я разтърси — отвърна Хоук. — Но не се отказа, а настоя: „Добре, нека утре да вечеряме заедно.“
— Какво иска? — попитах.
— Намекваш, че не изпитва искрени чувства към мен? — учуди се Хоук.
— Може и да го казва искрено, но отдавна не го е правила от любов.
— Сигурно отдавна не познава мъж като мен — предположи Хоук. — Каза ми също, че има една мечта и че иска да я сподели с мъж като мен — достатъчно силен, за да вярва в мечтите и за да ги осъществи.
— Аха — съгласих се аз. — Ти си точно такъв.
— После ми разказа за „Момичето мечта“, все едно никога не съм чувал за това, и как всички се опитвали да й попречат и непрекъснато я предавали, но тя нямало да се откаже и трябвало само да бъдем щастливи заедно и да се подкрепяме.
— А спомена ли нещо за мен? — попитах.
— Да — отвърна Хоук.