— Че вече обича теб повече от мен?
— Ами не го каза с тези думи, но останах с такова впечатление — отвърна Хоук.
— Как по-точно?
— Помоли ме да те убия — отвърна Хоук.
Отпих от бирата си.
— Ето какво иска — въздъхнах.
— Така изглежда — съгласи се Хоук. — Плюс това, естествено, е влюбена в мен.
— Обясни ли ти защо иска да ме убиеш?
— Каза, че не я оставяш на мира. Че се опитваш да я контролираш, както го е правил баща й, че не й даваш да порасне и да осъществи мечтата си.
— Дявол да го вземе — казах. — Аз пък си мислех, че така я възпитавам.
— Не е лесно да бъдеш баща — каза Хоук.
— И какво, ти нави ли се? — попитах.
— Казах й, че ще го обсъдим на вечеря.
— Значи още не си решил? — настоях.
— Всъщност вече съм решил — отвърна Хоук. — Не мога да те убия. Няма да остане никой, който да ме търпи.
— И това е вярно — съгласих се аз.
63
Двамата с Хоук седяхме в колата му на половин пресечка от къщата на Ейприл и наблюдавахме входа.
— Говори ли със Сюзън за Ейприл? — попита Хоук.
— Не.
— Мислиш ли да говориш със Сюзън за Ейприл? — попита той.
— Не.
— Тя разбира от такива неща — настоя Хоук.
— Така е.
— Но?
— Но след като Ейприл е решила да ме убие, обективната преценка на Сюзън ще бъде затруднена — отвърнах. — Компетентността й ще бъде без значение.
— За разлика от теб и мен — изтъкна Хоук.
— Ние сме свикнали хората да решават да ни убият.
— И да не успяват — напомни Хоук.
— Засега.
Хоук обърна глава и ме погледна.
— Днес си в страхотно настроение.
Свих рамене.
— Предполагам, че не можем просто да я изпреварим, като я убием първи — предположи той. — Преди да е намерила някой, който да се съгласи.
— Не — отвърнах.
— Добре — каза Хоук. — Значи ще изчакаме. И когато тя намери някой, който да се съгласи, ще убием него.
Кимнах. Седяхме и гледахме входа. Пролетта най-сетне беше дошла в Бостън. Снегът почти се беше разтопил. По напъпилите клони на дърветата подскачаха птички. Чувствах се добре с лекото си яке.
— Ти направи каквото можа — каза Хоук, без да ме поглежда.
Кимнах.
— Баща й я изритал от къщи преди двайсет години — продължи той.
Отново кимнах.
— И я нарекъл „уличница“ — добавих.
— Оттогава тя се опитва да заслужи това определение — каза Хоук, — което затруднява спасението на душата й.
— Така е.
По алеята, която минаваше по средата на авенюто, вървеше млада жена с джинси и червено вълнено яке, която разхождаше четири малки кученца на каишки.
— После я хванали сводниците — продължи Хоук, — но ти я измъкна от тях.
— За да я изпратя при мадам.
— Елитна мадам, която да се грижи за нея — уточни Хоук.
Кимнах.
— Какъв друг избор си имал? — попита той. — Тя нямаше да се прибере вкъщи. Нито в приют. Какво можеше да направиш, да я осиновиш ли?
Поклатих глава.
— Направил си всичко възможно — настоя Хоук.
Не отговорих. По алеята към къщата завиха двама добре облечени мъже. Погледнах си часовника. Беше 11:15 ч. сутринта.
— Ейприл е живяла добре при Патриша Ътли — продължи Хоук. — Но е избягала.
— Мислела си е, че е влюбена — отвърнах аз. Хоук кимна.
— Но е попаднала в нещо като сексуално робство. Така че ти пак я измъкна от това.
— Клубовете „Краун Принс“ — казах аз. — Сигурно оттам е взела идеята за „Момичето мечта“.
— Защото там е било толкова забавно, че е останала с добри спомени — уточни Хоук.
Продължавах да гледам младата жена, която разхождаше четирите кученца. Трите се дърпаха с всички сили и опъваха каишките. Четвъртото, което беше дакел, не се отделяше от краката й.
— Не можеш да я спасиш — настоя Хоук. — Твърде дълго е била в калта. Твърде рано е паднала в нея.
— Знам — отвърнах.
— Сигурно тя е убила Оли Демарс. Точно затова Оли е оставил отключено и е направил така, че да останат сами. Защото е смятал, че ще правят секс…
— Знам.
— Почти е сигурно, че тя е убила и Лайънел в Ню Йорк — продължи Хоук. — Никой друг няма причина да го прави.
— Знам.
Слънцето беше почти над главите ни. В колата беше топло. Двигателят беше спрян, а прозорците бяха отворени. По обяд нямаше много движение. В колата повяваше ветрец, изпълнен с пролетни обещания.
— Тогава защо не я оставиш на Белсън? — попита Хоук. — Нека двамата с Корсети да се оправят.
Не отговорих.
— Добре — каза Хоук. — Ако това не ти харесва, имам друго предложение. Защо не отидеш при нея и не се опиташ да я спасиш за пореден път? Така че да има шанс да те застреля лично?
— Да, мислех си по-скоро за нещо такова — отвърнах аз.