— И така, ти си се прибрала от Ню Йорк. Сделката с Денучи се е провалила. Не е останал никой, който да ти помогне. В живота ти не е останал друг мъж освен мен, а ти за нищо на света не си ме искала в живота си. Може би си искала да се сдобриш с Патриша Ътли. Може би си можела да намериш някой друг, който да ти помогне. Но първо е трябвало да ме изхвърлиш от живота си.
Ейприл завъртя очи и погледна към тавана. Примирение.
— Така че си помолила Хоук да ме убие.
Тя подскочи като ужилена и очите й се откъснаха от тавана. Вторачи се право в мен. Аз отвърнах на погледа й. Нейният поглед се беше променил. Която и да беше тя, вече не беше Ейприл.
— Той ли ти каза? — попита тя.
Сякаш не отричаше. Просто звучеше изненадана, че Хоук я е издал.
— Каза ми, че си му предложила нещо специално, за да го убедиш — отвърнах.
Ейприл бавно кимна. После отвори средното чекмедже на бюрото си и извади оттам един револвер 22-ри калибър. Приличаше на колт. Тя го насочи към мен.
— Когато всичко друго се провали… — започнах.
— Копеле — прекъсна ме тя. — Мръсно копеле. Не искаше да спреш, нали?
— Не — отвърнах.
— И защо?
— Защото исках да те спася — отговорих.
Ейприл се засмя, макар че нямаше нищо смешно.
— От проваления ми живот? — попита тя.
— Не постигнах голям успех — признах.
— Аз точно това исках. Това беше моята свобода. Моят шанс в живота. Пари. Власт. Свобода от мъжете.
— Хубава мисъл — отвърнах.
— Все още мога да успея.
Поклатих глава.
— Не. Вече си повредена.
— Повредена съм от мъжете — каза тя. — Това беше моят шанс да се отърва от вас, копелета такива.
— Но нямаше как да го направиш без мъже. Всичко, което си постигнала, дължиш на секса с мъже. Не можеш да се справиш сама.
— Мога. Мога да те убия. Мога да се върна в Ню Йорк. Мога да се сдобря с мисис Ътли. Мога да се справя.
Поклатих глава.
— Не знам дали наистина можеш да ме убиеш — отвърнах. — Ако го направиш, Хоук ще убие теб. А ако не ме убиеш и се върнеш в Ню Йорк, и мисис Ътли повярва на твоята версия, в което се съмнявам, ще продължаваш да носиш товара на миналото си. Ще се наложи да намериш нов Лайънел или нов Оли. Предполагам, че ще се обърнеш към Брукс Денучи.
Ейприл вдигна револвера и го насочи към мен. Не направих нищо.
— Да ви го начукам на всичките — каза тя, пъхна револвера в устата си и натисна спусъка.
Тялото й отскочи първо назад, после напред, както беше станало с Оли. После тя рухна върху малкото писалище и замря. Отидох да й проверя пулса. Беше слаб. Куршумът не беше излязъл от главата й, значи беше рикоширал вътре. Нямаше смисъл да викам линейка. Тя вече беше мъртва според всички показатели, които имаха значение. Стоях до нея, притиснал ръка към гърлото й, докато не усетих как пулсът й се поколебава и спира. После останах още малко. В стаята беше нетърпимо тихо. Чувах собственото си дишане. Накрая я погалих по врата, обърнах се, излязох от стаята, слязох по стълбите и затворих вратата на къщата зад гърба си.
Когато стигнах до колата на Хоук, посочих към багажника. Той го отвори отвътре. Съблякох си якето, свалих си бронираната жилетка, хвърлих я в багажника, затворих и влязох в колата.
— Мъртва ли е? — попита Хоук. — Да.
— Ти направи каквото можа — каза той.
— Не беше достатъчно — възразих аз.
— Понякога не е — съгласи се Хоук.