— Пари — казах аз. — Власт. Жени, отлежало уиски и Тай-Боп, за да застрелва хората, които не ти харесват. Коли, дрехи, оръжия…
Тони се усмихна и вдигна ръка, за да ме прекъсне.
— Добре де, може би традициите на рода не са всичко в живота.
— Но може би това, че управляваш половината град, е нещо.
— Само половината — напомни Тони.
— Засега — казах аз. — И това няма нищо общо с традициите на рода.
— Общо взето, аз собственоръчно организирах цялата проституция в града — обясни Тони. — Контролирам изкъсо бизнеса с количеството, но съм установил, че бизнесът с качеството изисква прекалено много усилия и вложения, така че съм оставил качествените проститутки да си го въртят сами, като ми плащат разумна такса.
Кимнах. Погледнах към Тай-Боп, който продължаваше да се подпира на стената до вратата. Бях забелязал, че Тай-Боп почти не говори. Както обикновено, той леко се поклащаше в ритъма на някаква музика, която никой друг не чуваше. Не даваше признаци, че изобщо чува разговора ни.
— Ейприл също ли ти плаща? — попитах.
— Естествено. Тя може да го потвърди. Плаща за правото да върти бизнес в града — каза Тони. — Но не толкова, че да няма печалба. Имам интерес те да останат в бизнеса.
— А ако не платят?
— Ще изпратя някого — отвърна Тони.
— А ако там сме аз и Хоук?
— Сигурно ще изпратя повече хора — каза Тони. — Но това не е важно. Тя винаги си плаща навреме.
Не отговорих. Тони сведе очи към сплетените си пръсти. Тай-Боп продължаваше да се поклаща в ритъма на музиката от небесните сфери.
— Сега обаче в копата сено има и друга игла — продължи Тони.
— Хубава метафора — одобрих. Тони сви рамене.
— Няма място за двамата — уточни той.
— И ти предположи, че аз също ще го издирвам.
— Аха.
— Вярно ли е, че той се опитва да тормози и други освен Ейприл? — предположих.
— Така е.
— И пак Оли ли се занимава с тормоза?
— Аха.
— И ти не се намесваш?
— Не още — каза Тони. — Оли е костелив орех. Ако се наложи, ще го счупим. Но ако елиминираме Оли, на мястото му ще се появи друг. Това не е ефикасно решение.
— Но ако елиминираме работодателя му, няма нужда да елиминираме Оли — продължих аз.
— Точно така — потвърди Тони.
— Вярваш ли на Оли, че не знае нищо? — попитах.
— Не съм сигурен — отвърна Тони. — Надявах се ти да хвърлиш светлина по въпроса.
— Но нали не вярваш самият Оли да го прави?
— Неговите хора се занимават предимно с физическа работа — отвърна Тони. — Оли няма да тръгне да влиза в бизнеса с проститутките.
— Смяташ ли, че работодателят му е местен? — попитах.
Тони притисна пръсти към устните си и леко ги потупа, докато обмисляше отговора.
— Никога не съм смятал, че не е — отвърна накрая.
— Значи ще работим заедно по случая? — обобщих.
— Просто исках да ти кажа, че и аз проявявам интерес — отвърна Тони. — Ако намериш този тип, ще изкараш нещо допълнително.
— А какво ще стане с него самия?
— Не се притеснявай за това.
— Страхотно — одобрих.
Тони стана и си облече палтото. Видях през прозореца, че отново вали сняг. От небето се сипеха ситни снежинки — нарядко, но постоянно.
— Имаме общи интереси, Спенсър — обяви Тони.
— Разбирам — отвърнах. — Ще те държа в течение.
— Добре — каза Тони.
Той кимна на Тай-Боп. Тай-Боп извади мобилен телефон, набра някакъв номер и каза нещо, което не чух. После отвори вратата и излезе. Тони го последва. Отидох до прозореца и погледнах към Бъркли Стрийт. До тротоара вече отбиваше големият кадилак. Тай-Боп отвори вратата откъм мястото до шофьора. Тони се качи. Тай-Боп затвори вратата и се качи отзад. Кадилакът излезе от Бойлстън Стрийт, тръгна по Бъркли Стрийт и се отдалечи към реката.
Едва тогава затворих страничното чекмедже на бюрото.
8
Общината се грижеше за почистването на снега от пешеходната алея по Комънуелт Авеню. Но след последния снеговалеж това все още не бе направено, така че когато с Ейприл тръгнахме да се разходим до парка в ранната вечер, под краката ни сигурно имаше два-три сантиметра бяла пухкава настилка. Снегът се сипеше леко, образувайки жълтеникави ореоли около уличните лампи, а скъпите апартаменти в сградите от двете страни на авенюто изглеждаха особено уютни.
— Онзи не се ли е обаждал? — попитах.
— Не.
— А как върви бизнесът? — продължи. — Хоук нали не плаши клиентите?
— Бизнесът върви добре, както обикновено — отвърна Ейприл. — Хоук не се набива на очи, така че не е имало никакви инциденти.
В тази част на града вечер имаше движение предимно по Стороу Драйв и магистралата. По Комънуелт Авеню се движеха най-вече таксита. Единствените други пешеходци бяха хора, разхождащи кучетата си.