Колдуел вижда онова, което други изследователи и учени са видели, но което тя самата никога не е успявала да удостовери със собствените си очи с древната и несъответстваща на сложността на мисията апаратура в базата. Вижда точно как кукувицата Ophiocordyceps свива гнездата си в гъсталака на мозъка: как мицелните му влакна се увиват, тънки като косъм, около невронните дендрити, сякаш бръшлян около стъблото на дъб. Само дето обикновеният бръшлян не напява песни на дъба, подобно на сирена, и не му открадва свободната воля.
Кукувици? Бръшлян? Сирени? Съсредоточи се, Карълайн, сгълчава се тя яростно. Виж това, което е пред очите ти и изведи съответните заключения там, където съществуват нужните доказателства, които да ги подкрепят.
Доказателствата съществуват. Сега Колдуел вижда онова, което другите изследователи са пропуснали — пукнатините в твърдината (съсредоточи се!), местата, където стабилни паралелни масиви от човешкия мозък са се прегрупирали — изоставени от своите и притиснати от далеч превъзхождащия ги по численост враг — установили са самостоятелни връзки, минаващи около и между задушените от гъбата нервни клетки. Някои незаразени снопове клетки дори са се сгъстили, макар че по-новите клетки са подути и парцаливи, разкъсани отвътре от острите ръбчета на плочките амилоидна плака.
Под косата на Колдуел пробягват боцкащи тръпки, когато осъзнава важността на онова, което виждат очите й.
Процесът трябва да е бил доста бавен, напомня си тя. Ранните изследователи не са отбелязали подобна прогресия, защото, непосредствено след Срива тя все още не е била достигнала точка, в която да може да бъде установена визуално. Единственият начин да бъде открита, е бил някой да допусне, че съществува, и да проведе специални изследвания, за да я търси.
Колдуел вдига глава и отстъпва от окуляра. Трудно е да се откъсне от микроскопа, но се налага. В състояние е да се взира в зеления свят на предметното стъкло с часове, дори с дни и да открива там нови и нови чудеса.
Може би по-късно. Но „по-късно“ е дума, която вече не се отнася до доктор Колдуел. „По-късно“ за нея са само още ден-два с повишаваща се температура и загуба на жизнени функции, последвана от болезнена, недостойна смърт. Вече разполага с първата част от работната хипотеза. Сега трябва да довърши този проект, докато все още има сили.
В лабораторията й в базата имаше — или поне имаше допреди атаката на скитниците — десетки предметни стъкла с проби от мозъчната тъкан на опитен субект номер шестнайсет (Марша) и опитен субект номер двайсет и две (Лиъм). Ако сега разполагаше с тях, щеше да ги сложи веднага на микроскопа. Никога не използваше разточително опитния материал, противно на отчаяното изказване, което веднъж направи пред Жустиню, че човек трябва да натрупа максимален брой наблюдения над нови и нови проби с надеждата някаква схема най-сетне да се очертае от само себе си. Сега вече разполага със схема — най-малкото хипотеза, която трябва да бъде проверена — но пък всички налични проби от опитните субекти в базата, децата, които явно притежаваха частичен имунитет срещу Ophiocordyceps, са й отнети.
Трябват й нови проби. От опитен субект номер едно.
Но Колдуел знае, че Хелън Жустиню ще се съпротивлява с всички сили срещу всеки опит Мелани да бъде подложена на дисекция, дори и срещу това просто да бъде взета биопсия от мозъка на детето. А и сержант Паркс, и редник Галахър междувременно се бяха сближили неуместно — точно както Колдуел се беше опасявала — с опитния субект поради непрекъснатото общуване в частично нормализиран социален контекст. В момента няма гаранция, че изобщо някой в групата ще я подкрепи, ако заяви желание да вземе мозъчна проба от Мелани.
Затова Карълайн Колдуел ще планира следващите си действия така, все едно вече е заявила това си желание и то й е било отказано.
Заема се да разгъне и активира сгъваемия въздушен люк на средната врата на Роузи. Находчивата му конструкция с множество панти прави задачата сравнително лесна дори и за несръчните й ръце. Проблемът вече не е само в превръзките; доскорошната свръхчувствителност на възпалената плът е отстъпила място на цялостна загуба на чувствителност и възможност за реакция. Колдуел казва на пръстите си да направят нещо и те реагират със закъснение, конвулсивно, като кола, която се опитва да запали в студен зимен ден.